БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 222 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2629, Wednesday, 18 June 2014
==============================
Belogradchik
ЕДНО МАЛКО ИЗВЕСТНО ПРЕДАНИЕ ЗА КОКОШЕВЕЦ
Откъси от:
„Пътни бележки и впечатления“ от Стилиян Чилингиров (1881-1962), София: Министерство на народното просвещение, 1929 г.
В. Кокошевец, 761,2 м
М. “Ханище” до Белоградчик
[Н]a север гледката е по-разнообразна, но не и по-малко приятна. В широката надиплена котловина – само ако разнообразието на терена би позволило това име – се повдигат няколко разхвърляни хълма, които не пречат на погледа да прелети далеч над тях и да стигне до прозрачната сивота, която слива небето със земята някъде зад лазура. И сякаш отвърнат от нея, той се отправя направо на запад, за да се впие в нагънатия хълм Кокошевец. Пред него се вижда малка котловина, всред която се намират останки от някогашното заселище Ханище, през което минава най-лесният път за Ниш. Преданието разправя, че някога, преди много години, там били събрани 500 момчета и толкоз момичета на хоро. Момците били въоръжени с копия, а девиците – със стрели. Всред хорото бил поставен чебър с вино. Тъкмо в разгара на веселията една врана пуснала нещо в чебъра и замърсила виното. Това страшно смутило веселите младежи и те се отнесли до една баба да им разтълкува станалото. Тя им казала, че турците са наблизо и че трябва да вземат мерки за отбрана. След малко друга врана пуща парче сини навуща. Тогава бабата дръпва двете си дъщери и си отива. Започва се и нападението от страна на турците. Младежите, след кратка отбрана, се видели заставени да отстъпят към върха на Кокошевец, гдето се намирал манастирът „Св. Архангел“, защитен от крепост. Но турците ги обхождат. Сполучва да се избави само една част от обсадените ведно със сестрата на царя от Калугер. Преданието не казва нищо дали тази група е достигнала до Калугер, за където се отправила, но то ни е оставило наименованието „Царицин гроб“, който се намира на северозапад от Кокошевец до с. Струин дол. Той бил означен с голям, отгоре закръглен, камък, висок около два метра. По на 77 крачки от двете му страни били поставени в прав ред шест камъка, „големи като волове“. На централния камък имало правоъгълен надпис, изтрит отпосле. До него пък имало друг цилиндричен камък, изписан от всички страни. Както ме уверяват,тия камъни са изчезнали неотдавна.
Крепостта била построена върху острия, а манастирът – върху тъпия връх на Кокошевец. Тия два върха били съединени през ония времена с подземен вход, в който отпосле били заровени манастирските вещи. Същото предание разправя, че стотина години преди нашето освобождение била намерена в с. Дубрава една книга, в която подробно се описвали боевете около Белоградчик при неговото превземане от турците. Тя съдържала и една песен за това събитие. Когато турците се научили за нея, употребили всички усилия да я открият, но тя старателно била пазена от българите, тайно предавана от ръка на ръка. Най-сетне, когато турците ѝ открили дирите, тя била изгорена от последния ѝ пазител – попът от Праужда.
Белоградчични мислят, че царят от Калугер не е никой друг освен Страшимир, защото и досега местността на едни от калугерските лозя се нарича Страшимирица. Същото име носили и останките на крепостта в землището на същото село. Ако, действително, Страшимир е имал своя резиденция тук, до Белоградчик, ще трябва да се признае, че той е разбирал доста не само от стратегия, но и от природни хубости.
=======================
Sofia, 18 June 2014 © B.V. Toshev