БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА: В КРАГУЕВАЦ, 1942 Г. – ТРЕТА ЧАСТ: СРЕЩИ

Източник: „Окупация в Югославия“ – непубликуван ръкопис (машинопис) на поручик Вълчо Тошев, 1974 г.

Веднъж на главната улица ме спря млада жена. „Господин подпоручик, аз Ви познавам. Миналата година елитният 15-и полк бе в Битоля.“ Бях озадачен: нейното лице не ми изглеждаше познато. Освен това ми бе чудно как тази жена позна, че 15-и пехотен Ломски полк е в Крагуевац (във военно време запазването на тайната изискваше номерата на полковете върху пагоните на офицерите да бъдат скривани зад специални ленти). Жената обясни, че би желала да се върне в Македония, но това в окупираната Сърбия не може да стане без открит лист. Казах ѝ на другия ден да дойде в канцеларията ми, а аз отидох в германската фелдкомендатура при поручик Мюлер. „Гарантираш ли за нея? – попита той. Без да мисля казах: „Да!“. На другия ден дадох открития лист на жената.

Сега, когато пиша тези редове, си давам сметка, че тогава постъпих наивно и лекомислено. Каква беше тази жена?! Каква ли е нейната сетнешна съдба?!

Както казах по-рано за окръжен началник бе полковник Никола Калабич. Той беше хубав, снажен офицер, но не се харесваше на своето правителство в Белград под председателството на генерал Недич. Вероятно, поради тази неприязън, през пролетта на 1942 г. се получи заповед за неговото арестуване и изпращане под охрана в Белград. Арестуването на полковник Калабич стана в кабинета на командира подполковник Кехайов в присъствието на германския комендант  и германски и български офицери. В арестуването взех участие и аз. Полковник Калабич дойде в полка с адютанта си, който остана при нашия адютант капитан Проданов, а той мина през моята стая и влезе при командира, където го чакаха германските офицери. Направи ми силно впечатление достойното му държание при арестуването. Когато му бе известено, че по нареждане на неговото правителство той трябва да бъде задържан и изпратен в Белград, той със спокоен израз на лицето и спокойно каза: „Господа, не се притеснявайте, аз съм войник и ще се подчиня на заповедите на моето правителство и германския командир“. В този момент той отпаса колана със сабята и пистолета си и ги подаде на германския офицер с единственото желание да бъде доведен адютанта му, за да му даде нужните нареждания. След като доведохме адютанта му, той се обърна към него с думите: „Аз по нареждане на правителството съм арестуван и ще трябва да замина за Белград. До моето завръщане ще останеш да ме заместваш, като те задължавам да предпазиш нашето население от ексцеси по повод моето арестуване – повече излишни жертви не трябва да даваме“.

По време на тези събития моята задача беше да стоя зад гърба на полковник Калабич и да го наблюдавам внимателно. Ако той посегне към пистолета си, тогава трябваше да го нападна в гръб и да го неутрализирам.

След ареста на полковник Калабич бе дадена отделна стая, където той не седна и не спря да се разхожда до полунощ, когато за Белград трябваше да тръгне специален влак, охраняван от българска военна част.

След десет-дванадесет дни полковник Калабич се върна в Крагуевац и отново пое управлението на окръга.

=========================

Баща ми, поручик Вълчо Тошев, не знаеше каква е сетнешната съдба на полковник Калабич.

Никола Калабич (1906-1946) е най-виден представител на четниците в Сърбия, командир на т.н. горске гарда; през 1943 г. заедно с полковник Симич сключва формално споразумение за сътрудничество в борбата с комунистите с военния германски командир за Югоизточна Европа ген.-лейт. Ханс Фелбер. (Ген. Фелбер в 1943 г. бе между висшите германски офицери на погребението на цар Борис III в София).

Ген. Ханс Фелбер (ляво)

След края на войната Калабич е заловен с охраната си в една пещера. Сега върху него лежи подозрението, че е дал знак на комунистите, че ще им сътрудничи в процеса срешу генерал Драголюб Михайлович (1893-1946), което не е потвърдено. А генерал Михайлович е идеологът на четническото движение – дражевистите (1935-1936 гг. той е военен аташе в посолството на Кралство Югославия в София).  Той е осъден на смърт в 1946 г. като показанията на съюзниците, че четниците са спасили стотици англо-американски летци, свалени от германците на югославска територия не са взети под внимание. Затова през 1948 г. президентът Труман го награждава посмъртно с американския медал „Почетен легион“. А генерал Милан Недич (1878-1946) е министър-председател на окупирана Сърбия в опит да запази сръбската държавност в условията на чужда окупация – роля, подобна на тази на маршал Петен във Франция.

Ген. Милан Недич

Ген. Дража Михайлович

===========================

Sofia, 5 June 2014 © B.V. Toshev