БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ЕОЙНА: В КРАГУЕВАЦ, 1942 Г. – ВТОРА ЧАСТ

Източник: „Окупация в Югославия“ – непубликуван ръкопис (машинопис) на поручик Вълчо Тошев, 1974 г.

[П]рез цялото време на нашия престой в Крагуевац се случиха само два инцидента.

Първият инцидент стана на гарата. Нашият часови там открил огън по приближаващ се в тъмнината човек. Тази стрелба внесе смут в останалия караул на гарата, а оттам и в целия полк. Трябваше веднага да изпратим подкрепления на гарата. Като разузнавач веднага се озовах на самото място. Не след дълго стрелбата стихна и установихме, че нашият войник е стрелял по предполагаем човек. Въпреки това през цялата нощ и в останалото време на нашето пребиваване в Крагуевац охраната на гарата изпълнявахме с повишено внимание.

Една вечер през месец юни, излизайки в града, установих, че по улиците няма оживено движение на хора и магазините са затворени. Попитах първия срешнат гражданин и той ми каза, че в града е пристигнала германска наказателна част. На следващия ден по искане на германския командир нашият полк се вдигна по тревога за оказване помощ на германците. Командването на полка изпрати в помощ на германците само 5-а рота с командир поручик Ташев, а другите части останаха в казармата. Причина за тази тревога бе следното. Германската наказателна част по искане на тяхното командване е трябвало да изведе от съществуващия в гр. Крагуевац концентрационен лагер и да разстреля 100 души затворници като възмездие по повод убийството  на един германски войник на гара Лапово. Заедно с нашата рота, която започна да претърсва близкия до лагера квартал, заминах и аз. С пристигането ми на мястото, където е трябвало да стане екзекуцията, заварих няколко германски офицери и няколко югославски офицери начело с окръжния началник полковник Калабич. Последният ме позна, здрависа се с мен и ми каза, че си спомня, че сме се срещали при неговото арестуване в нашия полк. Тук на място установих истинската причина за исканата помощ от българските части. Германската наказателна част се командвала от млад и неопитен офицер. След като изкарали от лагера определените 100 души лагеристи, те не взели нужните мерки за охрана при опит за бягство. Определените за смърт югославяни, карани към предварително изкопаните гробове, побегнали на сто страни. Германците, виждайки че изпускат жертвите си, открили по тях безразборна стрелба. В създалата се суматоха около половината от затворниците били избити, но другата половина хора успели да избягат като се укрили в близкия квартал, в близките долове и оттам в недалечните планински възвишения. … На лобното място бе докарано едно младо, ранено при първата стрелба, момче, намерено да се укрива в един от дворовете. Югославският офицер го попита какво е последното му желание. „Един дуван“, – каза момчето. Тютюнът му бе даден и под охраната на германски войници то седна да изпуши цигарата. Когато цигарата бе изпушена, момчето стана: „готов съм“, и повече не проговори. Германските войници стреляха в него четири пъти, докато един куршум го рани смъртоносно; то падна и кръвта му се погълна от родната земя. Разстроих се много. Какво ли си е мислил този млад мъж пред екзекуцията?! Как ще се чувстват неговите близки след като няма да знаят дори къде е неговия гроб?! Изобщо какво търсеха германците на Балканите?! – поводът бе ясен на всички български офицери – да помогнат на италианските съюзници, които се оказаха лоши войници, провалили се първо в Абисиния и после в Гърция. Германските висши командири не бяха отчели морално-волевите качества на сърбите. Всички – монархисти и републиканци, четници и обикновени бандити, титовистите – комунисти, бяха против германците и организираха съпротива, която тормозеше германците чак до края на войната. Югославянинът, въпреки лишенията, не прие окупацията и не сведе глава.

Цензурирана от германските окупационни власти пътувала пощенска карта от 1942 г.

Германската наказателна част си замина, но населението отново се стъписа и стресна. Вземането на нашата рота за издирване на побегналите арестанти, въпреки че тя не бе намерила нито един от тях, вероятно допринесе за появяването на недоверие и дори ненавист към нашата войска.

Ако Германия беше спечелила световната война, нашият идеал за Велика България щеше да бъде осъшествен. Но за доста български офицери беше ясно, че Германия не може да победи в тази война. Най-силната армия в човешката история за всички времена беше германската – отлично подготвена, дисциплинарана, с огромен боен опит, културна, с най-модерното въоръжение, но на многобройните фронтове тя остана сама. Оста Рим – Берлин – Токио се оказа несполучлива. Японците разпръснаха силите си в тихоокеанския военен театър, а италианците не допринесоха с нищо в тази война.

 ===========================

Sofia, 4 June 2014 © B.V. Toshev