БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 222 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2611, Tuesday, 3 June 2014
==============================
Belogradchik
15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА: В КРАГУЕВАЦ, 1942 Г.
Източник: „Окупация в Югославия“ – непубликуван ръкопис (мащинопис) на поручик Вълчо Тошев, 1974 г.
… В Крагуевац пристигнахме на 12 януари 1942 г. Зимата през тази година беше люта, с големи студове и дебел сняг и на много места движението по пътищата беше спряно.
Полкът се разположи както следва: щабът и две дружини в гр. Крагуевац, а 3-а дружина в гр. Ягодина и гара Баградан, близо до гр. Ягодина.
15-и пехотен Ломски полк на стадиона в Крагуевац
В Крагуевац 15-и пехотен Ломски полк зае казармата на бившия югославски 19-и пешадийски полк. Всички офицери бяха настанени да живеят в казармата при войниците. Аз бях настанен в една стая с о.з. подпоручик Ангел П. Ангелов от гр. Белоградчик, работещ в полка като деловодител, а по „М“ назначение той трябваше да изпълнява разузнавателната дейност в района на полка. Стаята, в която трябваше да живеем, беше така разположена, че който искаше да влезе при командира, трябваше да мине през нея. По нареждане на командира на полка подполковник Кехайов о.з. подпоручик Ангелов трябваше да продължи да работи като деловодител като бе длъжен да ми предаде преписката по разузнаването в полка. Също командирът издейства от щаба на дивизията една фиктивна щатна бройка – командир на химически взвод, на която ме назначи. Така аз получих свобода и станах личен адютант и охрана на подполковник Кехайов като в същото време водих и преписката по разузнаването. С пристиганите ни в града проявих голяма любознателност, исках за кратко време да изуча града и разстановката на нашите части, наличните германски части и югославската жандармерия. В Крагуевац имаше още две части български войски – артилерийско отделение от 2-ри артилерийски полк и една част от интендантската дружина в гр. Враца.
Град Крагуевац е голям административен и промишлен център в сърцето на Шумадия – Сърбия. Жителите на града бяха силно наплашени от намиращите се там германски части. През есента на 1941 г. един югославски ученик убил германски войник – часови пред сградата на затвореното училище. Това убийство вбесило германците и те започнали поголовно избиване на младежите и учениците в града – така без съд били убити около 7000 младежи и девойки. С пристигането на нашите части действащите там германски части бяха изтеглени и изпратени на Източния фронт. Така охраната на града бе поета от нашия полк и от неголеми германски етапни части, обединени в т.н. фелдкомендатура (крайскомендатура) под командата на един възрастен майор барон фон Бишовсхаузен. Преди войната в Крагуевац се е намирал най-големия югославски военен завод, комендант на който сега беше германския капитан Рьоте, който командваще една неголяма етапна част от офицери и войници. Адютант на германската фелдкомендатура беше оберлойтнант (поручик) Мюлер, а преводач за български език – подпоручик Дрезел, по произход чех. В изпълнение на поставените ми задачи много бързо се запознах с всички германски командни органи, както и с отговорните югославски власти. Окръжен началник в Крагуевац беше полковник Калабич. Говорих добре местния език и бързо се осведомявах за настроенията на местното население като получавах нужните сведения от германците и югославските административни учреждения, а така също и в разговори с гражданите на града.
Банкет в хотел “Таково”за българските и германските офицери, даден от командира на 15-и пехотен Ломски полк подполковник Кехайов и командира на германската фелдкомендатура майор барон фон фон Бишовсхаузен (двамата командири прави при вратата вдясно)
Нашите части се държаха добре с югославското население и то ни се отплащаше с добро. Населението се отпусна и не странеше от нашите войници. Хората бяха загубили всичко, германците бяха реквизирали храните и населението гладуваше като се прехранваше с малко количества царевичен хляб. Това принуждаваше тези гладни хора и деца да се доближават до телените огради на нашите части за остатъците от войнишката храна и хляб. Командването на полка, виждайки тази тъжна картина, със заповед нареди да не се хвърлят никакви хранителни отпадъци, а всичко останало от храната на войниците да се събира и под контрола на дежурния офицер да се раздава на югославското население. Имаше случаи наши войници, без да са наченали храната и хляба си, да ги преостъпват на югославските деца, което ги спасяваше от явна смърт. Това българско добро отношение към местното население го предразположи към нас и до края на нашия престой в Крагуевац не бе убит или ранен нито един от нашите войници. …
… По време на престоя на полка в Крагуевац войниците непрекъснато преминаваха различните учения. Проведоха се ротните и дружинни учения в нападение и отбрана. Там бяха проведени и бойните стрелби според съществуващите тогава правилници за тази цел….
… В град Крагуевац преди войната са се намирали оръжейните заводи на Югославия. Сега под указанията на коменданта капитан Рьоте бяха демонтирани и изнасяни за Италия. Колкото пъти съм влизал в завода, толкова пъти съм си задавал въпроса как понасят позора югославските инженери и техници, които насила работеха там по демонтиране това, което бе тяхна собственост и което бяха градили десетки години наред. До края на нашето пребиваване в Крагуевац заводите почти изцяло бяха демонтирани.
През свободното си време възсядах командирския кон „Тарзан“ и с полковия сигналист фелдфебел Никола Божинов излизах на разходка до летището и други околности на града.
През свободното време се устройваха военни игри между германски и български офицери. Най-често това бяха състезателни стрелби по движещи се мишени. На първенците при тези стрелби се даваха малки награди. При една такава стрелба нашите офицери взеха първите три места – на трето място бях аз, за което бях награден с един литър специално подсладено питие и един чифт подметки, които донесох вкъщи при прибирането ни в България.
Състезателни стрелби. Авторът, подпоручик Тошев е подпрян на стола с поглед към командира на полка подполковник Кехайов, седнал.
През месец юли 1942 г. полкът бе изтеглен във вътрешността и се прибра в постояния си гарнизон в Белоградчик, където започнахме мирновременните си занятия.
===========================
Sofia, 3 June 2014 © B.V. Toshev