БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 222 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2605, Friday, 30 May 2014
==============================
Belogradchik
НЕПОЗНАТИЯТ БЕЛОГРАДЧИК И НЕГОВИТЕ ХОРА
Има голяма разлика между това, което у нас продължават да наричат „краезнание“ („краеведение“ (рус)) и онова, което в Западна Европа и Америка, наричат „местна история“ (local history), която е в пълна симбиоза с фамилната (family) и обществената (community) история. Краезнанието е поле за изява на дилетанти – ентусиасти с различни професии (учители, офицери, партийни дейци), които по правило не владеят научния метод и не познават инструментите на качествените и количествените изследвания в социалните науки; техните описания винаги могат да се подложат на съмнения, защото описанията на събитията са съпроводени с оценки, които отговарят на техния багаж от знания и морални принципи, т. е. има голяма доза субективизъм – преувеличаване значението на определени факти и деформиране или игнориране на други факти, които излизат вън от избраните идейни схеми.
Разбира при теренните проучвания в local history, обичайно е да участват и непрофесионалисти – доброволци, но интерпретациите на получените резултати остават задача на изследователите, които имат нужната научна подготовка. При това тук и акцентите са други – акцентът е върху отделния човек, неговия живот, неговото семейство, неговата социална група – това се прави за много хора и полученото в съвкупност формира местната история. Освен това има и една друга съществена подробност – съзнанието, че това, което е установено за дадено място е с много по-фундаментално значение, защото това, което се е случило с някого, някъде и някога, със сигурност вече се е случвало с друг, някога и другаде и със сигурност ще се случи и в бъдеще с някого и някъде. В науката това се нарича „ергодна хипотеза“. Впрочем именно ергодната хипотеза дава правото историята да носи белезите на наука.
Редица артефакти са особено важни за местната история – това могат да бъдат някакви документи, редки книги, устни истории (oral history), пътували писма и пощенски карти, илюстровани картички и разбира се фотографии. Между фотографиите особена ценност представляват старите семейни снимки – тяхното проучване дава богата информация за бита, културата, социалната принадлежност, образованието, интересите, социалното общуване на хора, чийто живот вече е покрит плътно от праха на забравата. „Съживяването“ на тези хора е наш дълг, защото всеки отминал човешки живот е значим сам по себе си; хората от миналото заслужават внимание и уважение от хората на настоящето, защото тези хора са ни оставили света, в който сега ние живеем. Ако загубим това чувство на приемственост, със сигурност няма да има нещо, което да можем да дадем на тези, които ще дойдат след нас.
През годините в този Лист са публикувани много фамилни снимки – някои от тях са от града, други – от селата на околията. В днешното съобщение ще видите няколко снимки на моето семейство в Белоградчик – баща, майка, баба, дядо, техни приятели, роднини, познати, съграждани. Избраният период е 1935 -1941.
Кратки сведения за персонажите на снимките:
Майка ми:
Любка Матеева Тошева (31 декември 1921 г., гр. Белоградчик – 8 март 1994 г., гр. Белоградчик), име по баща: Любка Матеева Игнатова (някъде – Игнатиева); сестри: София Цанкова (учителка в гр. Белоградчик), Дечка Мутина (учителка в с. Репляна, Белоградчишко), Надежда Вартоломеева (учителка в гр. Самоков); майка: Дафина Атанасова Иванова (25 август 1893 г., гр. Белоградчик – 18 август 1983 г., гр. Белоградчик), име по баща Дафина Атанасова Живкова; Дафина има брат Иван Атанасов Живков (1895 -1941) и сестра: Анастасия Атанасова Тошева (1902 – 1985); баща: Матей Игнатов Иванов (4 август 1885 г., гр. Белоградчик – 12 май 1957 г., гр. Белоградчик); Матей има брат (?) – турски паша от еничарския корпус, починал 1937 г. в Цариград и сестра Гюргя Томова (починала в с. Костичовци, Белоградчишко).
Баща ми:
Вълчо Цанов Тошев (16 май 1916 г., гр. Кула – 18 ноември 2005 г., гр. Белоградчик) със сестра Тодора (починала в с. Старопатица, Кулско) и брат Димитър (починал в гр. София) и с родители: Цано Тошев Цанов (починал в гр. Кула) и майка Пейка Петрова Тошева (починала в гр. София).
След завършване на военното си образование (военна администрация, първото е кавалерия) подпоручик Вълчо Тошев е имал право да избира гарнизон, в който да продължи службата му – избрал е Белоградчик. След представяне по гарнизона вечерта на 2 декември 1940 г. е преспал в казармата. После е наел квартира в града. Подпоручик Тошев на прозореца на първата си квартира в Белоградчик.
Декември 1940 г., гр. Белоградчик
Любка Игнатова и подпоручик Вълчо Тошев, 15-и пехотен Ломски полк, във Вършец, 1941 г.
Матей Игнатов (дясно) и Пенко Дондуран, на площада
ca. 1938
Пред къщата на Спас Тодоров (Спас сладкаря) на ул. “Дворянова”, около 1937 г.
Л/д: прави: Венка Спасова, баба Тодора, приятелка, баба ми Дафина; седнали: л/д Любка Игнатова (дъщеря на Дафина), Цеца Спасова.
Венка и Цеца са сестри и деца на Спас и Тодора Спасови; забравил съм името на приятелката, но помня, че не след дълго е завършила живота си със самоубийство
ca. 1939, ул. “Дворянова”: Любка Игнатова, нейното куче Джеки и приятелката и съседка Венка Спасова
Любка Игнатова и Анастасия Тошева, 1939 г.
Подпоручик Тошев
Любка Игнатова (майка ми; с гръб) на ресторант с баща си Матей Игнатов (4 август 1885 г., гр. Белоградчик – 12 май 1957 г., гр. Белоградчик) и майка си Дафина Игнатова (25 август 1893 г., гр. Белоградчик – 18 август 1983 г., гр. Белоградчик), 1939 г.
На снимката е още Григор Цветков, б. народен представител и дъщеря му. Всички са на курорт във Вършец.
Подпоручик Тошев като завеждащ оръжието на 15-и пехотен Ломски полк в канцеларията си в Щаба на полка
В боровата гора, 1939 г.
============================
Sofia, 30 May 2014 © B,V. Toshev