БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

 

 

 

ЧЕГАН

 

Чеган, Чеган, ти помниш ощ

урата страшни в тая нощ,

кога дружина сал една

със кървав нож до теб стигна.

 

Това е строфа от бойния марш на полка „Ломци на Чеган“. Какво се е случило във въпросната нощ, за да се появи тази строфа в марша на полка?!

 

Часът е 2 след полунощ, 24 август 1916 г. Нощта е тъмна, луната е обвита в облаци. Царува пълна тишина. 1-ва дружина на 15-и пехотен Ломски полк тръгва в атака. Наклонът е стръмен, каменист и изкачването е трудно. Пред позицията на сърбите, която трябва да се превземе, има гора. Противникът разкри настъплението на българите и се започна жестока битка, при която всяка педя земя трябва да бъде взета с много усилия и жертви. Ножът на Ломци не престава да действа със светкавична бързина.

 

Гората през нощта е била добро прикритие за сърбите. Тя разкъсва действията на дружината. Ломци действат в отделни групи – действия на смелчаци, но разпокъсани, необединени. По тази причина само личните качества на отделни храбреци, на командирите на отделения, на взводните подофицери и офицери решават боя. Жаждата за победа подтиква хората на 1-ва дружина да продължават своето движение напред докато не изтикат противника от гората. Противникът започна да се оттегля към вторите си позиции на самия връх,

 

Макар и с разредени редици и дала вече много жертви 1-ва дружина се спира за миг, за да се устрои и после отново се хвърля в атака.

 

Моментът е върховен. Чеган е победен и то само от една дружина на Ломци. Противникът е смачкан в окопите зад прерязаните телени мрежи. Нещо повече – Ломци проникват в неговия тил и пленяват една сръбска гаубична батарея.

 

Но едва, когато Ломци са изпълнили своя дълг и са на върха на славата, те се оглеждат и виждат, че са останали само една шепа хора. Почти целият офицерски състав на дружината е излязъл от строя. Всички ротни командири са убити или ранени. На Чеган падна командирът на 3-а рота поручик Катански, командирите на 1-ва рота капитан Кроснарски и на 2-а рота капитан Апостолов са тежко ранени. По-късно един от най-храбрите офицери на 15-и полк капитан Никола Апостолов (р. 9 декември 1885 г. в София) се е поминал; за бойните си подвизи той посмъртно е бил повишен в чин майор. Ранени са и взводните командири подпоручиците Чепаринов и Симеонов.

 

Общо в този нощен бой дружината е загубила: убити 16 души, ранени – 124, безследно изчезнали – 194, от всичките 561 офицери, подофицери и войници, с които дружината е започнала боя.

 

А тази дружина шочти година по-рано е започнала войната със следния офицерски състав: майор Христо Младенов, командир, подпоручик Ангел Щърбанов, адютант, поручик Караюрданов, командир на 1-ва рота, капитан Апостолов, командир на 2-а рота, подпоручик Георги Василев, командир на 3-а рота и поручик Гочев, командир на 4-а рота. Взводните командири в дружината в началото на войната са: подпоручик Никола Иванов, поручик Трайчо Симеонов, подпоручик Васил Цибрански, подпоручик Коста Димитров, поручик Китанов и поручик Петков.

 

 

А на Чеган 1-ва дружина зачака помощ, но помощ не дойде. Противникът започна серия контър-атаки и засили картечния и минохвъргачния огън. Нощта измина в неспирна борба, Чеган се огласяще от безброй изстрели, въздухът се огласяваше от българското ура.

 

Към 7:30 ч. положението на дружината стана критично. Оставаха два изхода: или дружината безславно да се предаде или да избере пътя на славата и величието. Ломци избраха второто.

 

За последен път на Чеган екна българското ура. Ломци тръгнаха на нож да си пробият път към левия фланг. Викът ура изненада и сепна противника. Ударът беше толкова силен, че обръчът неволно се разкъса, за да стори път на героите. Едвам привечер остатъците на дружината се върнаха на старата си позиция.

 

Щабът на 15-и пехотен Ломски полк през 1916 г. (на снимката между българските офицери има трима германски офицери; единият от тях е с лентичката на “Железния кръст” – най-високото бойно отличие за офицери в германската войска)

 

 

Още през 1916 г. поручик Гочев, командир на 4-а рота, е издал книга, с която е възпял в стихове подвига на Ломци в първата година на Световната война. Книгата завършва със следното стихотворение.

 

 

Освен нечувана храброст и готовност за саможертва, българският войник притежава и едно друго качество. Поручик Гочев го в описал по следния начин: