БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 222 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================
No. 2599, Tuesday, 27 May 2014
==============================
Belogradchik

РУСИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА
През 1916 г. българските войски са в Македония, воювайки със сърбите, за освобождението на Македония и присъединяването ѝ към старите предели на Царството. Руснаците воюват с българите в Добруджа, но руски войски има и в Македония, за да окажат подкрепа на сърбите и да попречат на българите да постигнат своите цели.
Военният историк Илия Мусаков пише:
За да се получи ясна представа за боевете при Лажец е достатъчна следната картина: гъстите руски вериги застрашително настъпваха една след друга и се насочваха да атакуват участъка на 3-а дружина на полка (командир майор Коста Цонков). Бойното поле бе почерняло от хора, които се носеха срещу шепата Ломци. Земята се тресеше от изстрелите на разнокалибрените оръдия, броят на които, особено от страна на противника, не беше малък. Но Ломци, свикнали вече с ужасите на новата война, бяха твърди на поста си и се приготвиха за упорита отбрана.
Но ето, че една от руските вериги беше заградена от огнената стена на нашия преграден огън отзад, а отпред действаха безстрашните Ломци. Най-сетне тази верига съзря един синор пред телената мрежа на Ломци, зад който побърза да се подслони. Така тя бе защитена от пушечния и картечен огън.
Ломци веднага схванаха опасността от това нежелано съседство и решиха да прогонят неканените гости. С тази задача се нагърби фелдфебелът на 12-а рота Тодор Иванов Николов от с. Гюргич, Белоградчишко.

Фелдфебел Тодор Николов от с. Гюргич, Белоградчишко, 12-а рора от 15-и пехотен Ломски полк
Кален в много боеве и всякога решителен до безумие, този славен вой взе със себе си само редник Димитър Низамски от с. Черно поле, Белоградчишко, с когото и друг път бе предприемал подобни действия.
Двамата смелчаци се провряха под телената мрежа и се добраха до такова място, откъдето можеха да обстрелят във фланг руските вериги. Бомбите и изстрелите на фелдфебела Тодор Николов и редника Димитър Низамски внесоха не само изненада, но и смърт и ужас в техните редици. Русите бяха пропъдени само от тези двама смелчаци. Синурът стана гробница за мнозина от тях.
Надвечер в нашите окопи бяха пренесени ранените руси, а труповете на убитите – погребани.
Така двамата храбреци от 12-рота на полка постигнаха със своята дързост онова, което цялата рота не можа да постигне. Тази дързост на фелдфебела и редника беше добър пример за всички Ломци и показа твърде нагледно какви резултати може да донесе, ако разумно бъде употребена.

Картечари от полка в подкрепа на атака на нашата пехота
ИВАН ВАЗОВ
НА РУСКИТЕ ВОЙНИ
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
1916 г.
========================
Sofia, 27 May 2014 © B.V. Toshev