БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 222 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 2593, Thursday, 22 May 2014

==============================

Belogradchik

The meteogram: Belogradchik

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА 15-И ПЕХОТЕН ЛОМСКИ ПОЛК –

15 АВГУСТ 1938 г.

След дълги години военни усилия, чрез които България се е надявала да постигне своето национално освобождение и обединение, е дошла 1918 г., когато Царството се е наредило в редицата на победените в Световната война и е била наказана с позорния за нас Ньойски мирен договор.

На 17 декември 1920 г. 15-и пехотен Ломски полк е бил разформиран. След подписването на Солунската спогодба на 31 юли 1938 г., с което са отпаднали ограниченията на Ньойския договор, на 15 август 1938 г. 15-и пехотен Ломски полк е бил възстановен отново в постоянния си гарнизон в гр. Белоградчик.

Първият командир на възстановения полк е полковник Христо Гагов (от гр. Пирдоп).

Възстановеният полк е в състав:

Помощник-командир: подполковник Михаил Стоичков Михайлов;

Командири на дружини: майор Крум Георгиев Стойков; майор Иван Петров Шулеков; майор Тодор Стойчев Икономов и майор Петър Иванов п. Орешков.

Командири на роти: капитан Стефан Саръсмаилов Проданов, капитан Йордан Стоянов Паунов, капитан Захари Атанасов Гюров, капитан Васил Христов Цанев, поручик Димитър Василев Дуковски, поручик Бойчо Жечев Бойчев, поручик Илия Николов Панчев и подпоручик Стефан Борисов Балкански. 

Взводни командири: подпоручик Стоил Танев Петров, подпоручик Петър Лазаров Йовчев, подпоручик Любомир Михайлов Йорданов, подпоручик Тодор Георгиев Велков, трудов поручик Димитър Стефанов Ташев и подпоручик Владимир Димитров Пунчев.

Офицерите (1938 г.)

Подофицерите (1938 г.)

Към 15 август 1938 г. подофицерите на 15-и пехотен Ломски полк са: Ангел п. Тодоров, Георги Иванов Кьосин, Калин Пантов Динев, Цветко Йорданов Цветков, Изо Димитров Ицов, Петко Станев Вълвоев, Павел Флоров Кошановски, Борис Симеонов Митев, Борис Илиев Йонелов, Стоян Стоименов Анастасов, Коста Илиев Дамянов, Ангел Йорданов Трифонов, Григор Йоцев Механджийски, Таси Найденов Иванов, Борис Иванов Петков, Боян Георгиев Петков, Стафан Симеонов Киров, Любен Иванов Игнатов, Иван Николов Илиев, Никола Александров Табаков, Нено Костов Стоянов, Иван Димитров Тодоров, Лозан Лазаров Младенов, Георги Александров Раденов, Ангел Луков Георгиев, Васил Стефанов Пунчев, Марин Георгиев Даскалов, Георги Георгиев Вълчев, Евгени Алексов Доцински, Асен Трифонов Живков, Ангел Иванов Кръстев, Софрони Михайлов Попов, Ангел Петров Сенкишов, Лозан Савов Пешев, Йото Маринов Йотов, Цветан Трифонов Димитров, Боян Димитров Георгиев, Борис Иванов Дамянов, Петър Георгиев Караиванов, Ангел Иванов Каменов, Марин Цолов Вутов,Иван Кръстев Георгиев и Иван Петков Младенов.

Познавах някои от тези хора – добри граждани, някои от тях бащи на мои съученици или приятели (Цветан Трифонов, Нено Костов Стоянов, Георги Раденов, Любен Иванов, Таси Найденов, Цветко Йорданов). 

Някои от казармите на полка са били построени още в турското време. Затова през есента на 1938 г. е започнало строителството на новия дом на полка – новата казарма.

Ето как военният историк Илия Мусаков описва това строителство:

„Бързата постройка на казармата е подпомогната от цялото население на Белоградчишката околия. От всички села се бяха явили доброволно селяни, които предлагаха не само своя труд, но и помощта на своя добитък. Около строящата се казарма се трупаха всекидневно стотици коли и още повече хора. Те копаеха, градяха, прекарваха чакъл, пясък, вар, камъни и цимент, докарваха подарен от общините им дървен материал.

Белоградчишката околия със своите усилия, с безкрайните си кервани, които сновяха между гарата и казармата и сечищата на общините и гр. Белоградчик, показа твърде нагледно при постройката на тази казарма голямата си привързаност към своя 15-и пехотен Ломски полк и колко силна е духовната връзка между полка и това гранично население.

Тази грамадна сграда бе изградена до покрив и покрита, за да се запази от есенните дъждове и снеговете на суровата зима само за 3 месеца.“

 

 Междувременно след упорита съзидателна работа полковник Гагов е преминал в запаса (1940 г.), заменен от полковник Мишо Михайлов, а три години по-късно, през 1941 г., офицерите на полка пак са се снимали  заедно, но с новия си командир подполковник Иван Атанасов Кехайов.

Офицерите (1941 г.)

========================

Sofia, 22 May 2014 © B.V. Toshev


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *