БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

 

ЕТНОГРАФИЯ НА БЕЛОГРАДЧИК: СИЙКА НИКОЛОВА ГЕОРГИЕВА (1943 Г.)

Тук започваме разглеждането на уникален и с голяма значимост документ. От него ще получим представа за живота, говора и битовата култура на старите белоградчичани – във време, отдалечено от нас 70 и повече години.

 

Това е дипломна работа на Сийка Николова Георгиева във Факултета по славянски филологии на Университета „Св. Климент Охридски“ в София. Засега личността на автора остава в мрак – имам подозрението, че това е съученичка на майка ми от Видинската девическа гимназия „Антим I”, която по-късно е била известна под името Сийка Виденова. Навярно след преглеждане на университетските архиви ще мога да кажа повече за Сийка Николова Георгиева. 

Дипломната работа е плод на упорита теренна работа, представена в 492 страници ръкописен текст. Тя съдържа речник на характерната лексика на белоградчишкия градски говор (в следващото съобщение той ще бъде изцяло представен), 2 плана на града – единият от 1924 г., няколко нотирани народни песни, 12 снимки, които не представляват особена ценност, защото са известни от този период  пощенски карти с изгледи от града и околностите му. Дипломната работа е с приложения – собственоръчно направени рисунки на предмети от бита на белоградчишките граждани (и тези рисунки ще бъдат представени в друго съобщение).

Тук ще видите няколко снимки от града – на тях се вижда и моята стара фамилна къща, която днес е в окаяно състояние, но тогава е била една от най-големите къщи в квартала под „Кукувицата“. Ще видите и „Адам и Ева“ на Панаирището, а горе в града се белее дългата сграда на Промишленото училище.

Има и две рисунки на  конструкцията на една типична народна къща. Дадените описания са сходни на това, което много години по-рано е дал Димитър Маринов в „Градиво на народната култура в Западна България“ (Сб. нар. умотв., кн. 18, част II, 1901 г.). Вижте снимката, изпратена преди време  от проф. Веселин Борисов – строеж на къща по тези правила в с. Скомля, Белоградчишко, точно във времето, когато е събиран материала за труда на Георгиева.

Изобщо местната архитектура, vernacular architecture, отразяваща местните строителни традиции, е обект на активен изследователски интерес в наши дни в Западна Европа и Америка. Вън от етноложките среди такъв интерес май има и в България. Има пример и от м. Горен Крупец в Белоградчик – арх. Георги Георгиев построи къща от глина с елементи от старата архитектура и организира курсове за строителство на такива екологични къщи.

Изследването на Сийка Николова Георгиева не е прецедент за Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Има и друго подобно изследване „Етнографско и езиково проучване на гр. Кула“, 1937 г., от Ангелина Стоянова Паскова. Въпреки че гр. Кула е само на около 32 км разстояние от гр. Белоградчик, битовите, говорните  и етнографските различия между двете околии са много съществени, така че съпоставителният анализ на двата документа със сигурност би представлявал научен интерес.

IN MEMORIAM

Подпоручик Вълчо Цанов Тошев (16 май 1916 г., гр. Кула – 18 ноември 2005 г., гр. Белоградчик), 15-и пехотен Ломски полк, в освобождението на Македония, април 1941 г.

========================

Sofia, 16  May 2014 © B.V. Toshev