БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 221 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2577, Monday, 5 May 2014
==============================
Belogradchik
ПРЕБРОЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРЕЗ 1946 ГОДИНА
На 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна Република. През декември 1946 г. се провежда първото в републиканското устройство на държавата преброяване на населението. Предварителните резултати са публикувани. В Белоградчишката околия живеят 47204 души.
Оказва се, че в Белоградчишката община живеят 5492 души, толкова, колкото през 1934 г. (втората графа в таблиците), общината е с население 5802 души през 1926 г. (третата графа в таблиците) и с население от 5238 души през 1910 г. (четвъртата графа от таблиците); градът в тези години е с население 2042, 1923, 2319 и 2078 жители, съответно.
През 1946 г. 22 Белоградчишки села са с население над 1000 жители. За район с неблагоприятни физико-географски условия за развитие на земеделие това са големи и жизнеспособни села. Някои от тях са в полето, но други са в планината. При традиционния затворен характер на българското село прирастът е естествен. Ето големите Белоградчишки села (в скоби е посочено тяхното население през 2013 г. по завишените данни на ГРАО (гражданска регистрация и административно обслужване); данните за малките селища най-често са завишени, защото има хора, които са напуснали селата, но не са регистрирали другаде:
Чупрене: 1831 (536); Търговище: 1026 (138); Върбово: 1204 (100); Черно поле: 1490 (236); Стакевци: 1773 (235); Салаш: 1308 (180); Подгоре: 1656 (233); Рабиша: 1285 (262); Раяновци: 1373 (109); Репляна: 1002 (174); Плешивец: 1366 (230); Ружинци: 1610 (800, с присъединеното село Белоптичане); Гюргич: 1255 (215); Долни Лом: 1239 (208); Карбинци: 1106 (184, с присъединеното село Попниколаево); Кн. Александрово: 1474 (1193, сега Димово); Костичовци: 1014 (95); Медовница: 1237 (312); Бело поле: 1690 (845); Воднянци: 1155 (243); с. Орешец: 1184 (2); Горни Лом: 1832 (713).
Прирастът в гр. Белоградчик винаги е бил изкуствен. Обезлюдяването на селата е закономерен резултат от насилствената колективизация на земята и последвалата обемна миграция на селското население към градовете – със създаването на Телефонния завод в Белоградчик населението му дори се приближи до 8000 жители. Сега тече вторична миграция – втора вълна преселници подкопават човешкия потенциал на повечето от българските градове. А бързо умножаващото се циганско население заема територии в изоставаните села, но това ново население с антисоциалното си поведение не осигурява развитие и съхранение на тези населени места.
========================
Sofia, 5 May 2014 © B.V. Toshev