БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ 

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005), 221 subscribers

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 2574, Friday, 2 May 2014

==============================

Belogradchik

 

БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ: АЛЕКСАНДЪР ЖИВКОВ ЯНИН (1852-1935)

Александър Живков Янин е роден на 26 ноември 1852 г. в гр. Белоградчик в заможно семейство. В семейната къща се е помещавало килийното училище на града, което Александър Живков завършил. Той рано е започнал търговска дейност в Румъния – в Букурещ и Гюргево. Рано се е свързал и с българските хъшове. По непотвърдени сведения Александър Живков се е записал в Ботевата чета, но след жребий е останал на румънския бряг, за да се погрижи и запази личните вещи и цивилни дрехи на четниците.

Познавач на живота и участието на Янин в борбите за българското освобождение е г-жа Кинка Михайлова, главен уредник в Историческия музей в Белоградчик. Сведенията в това съобщение в голяма степен са почерпени от нейни разкази в Радио Видин и други места.

Александър Живков Янин се е записал за опълченец в гр. Плоещ на 9 май 1877 г. Воювал е в състава на 4-а опълченска дружина, бил е ранен в главата в боевете на Шипка.

Лагерът на 4-а опълченска дружина в Плоещ

майор Пьотр Тимофеевич Редькин

Дружината включва в състава си пет роти (командирите им са показани след номера им в скоби): 1-ва рота (капитан Райчо Николов), 2-ра рота (щабс-капитан Михеда), 3-а рота (щабс-капитан Киселев), 4-рота (щабс-капитан Крейцбрист), 5-а рота (поручик Кащалинский).

Капитан Райчо Николов (1840-1885) е известен на по-старите българи с това, че като дете е преплувал Дунава при Русе, за да даде сведения на руснаците за разположението на турските войски по време на Кримската война. Затова той е награден с руски медал. После Райчо Николов е учил в руско военно училище и е останал на руска военна служба – като руски офицер е взел участие в Освободителната война 1877-1878 г.След войната майор Райчо Николов е останал на служба в милицията в Източна Румелия – взел е дейно участие в действията по Съединението на Източна Румелия и Княжество България, но при неизяснени обстоятелства е бил прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската поща; последният може би е останал лоялен към генерал-губернаторството в Източна Румелия, останала като автономна област на Отоманската империя.

Капитан Райчо Николов

Командирът на дружината майор Редкин след войната е продължил военната си кариера в руската армия. Най-напред като подполковник той е станал губернски началник на Земската войска в Търново, Княжество България. В Русия полковник Пьотр Тимофеевич Редькин в годините 1891-1896 е бил командир на Житомирския 56-и пехотен на Негово Императорско Височество Великия Княз Николай Николаевич полк. А в годините 1896-1999 генерал-майор от инфантерията Пьотр Тимофеевич Редькин е командвал 2-а бригада на 39-а пехотна дивизия. Погребан е в Одеса в гробище, приютило около 200 заслужили хора на Царска Русия, но унищожено и превърнато в парк по време на болшевишкия режим.

След войната Александър Живков Янин се е върнал към търговията като пренесал дюкяна си в Русе. Излъган от съдружници, Янин загубил имотите си и се е върнал в Белоградчик. Вече възрастен той се оженил и имал четири деца, откоито само едно – Георги, доживяло до зрели години. Георги бе дърводелец в града. В Белоградчик опълченецът Александър Янин се е радвал на уважението на съгражданите си. Работил е в мировото съдилище и в други учреждения като прислужник. Добре познатият Данчо Генов, който идва в Белоградчик от Кула, тогава секретар-бирник, на погребението с военни почести на Александър Янин на 15 февруари 1935 г. е произнесал прочувствено погребално слово.

Александър Янин

Руски медал за войната

========================

Sofia, 2 May 2014 © B.V. Toshev