БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ ОТ БЕЛОГРАДЧИК

ПОЛКОВНИК ПЕТЪР ПАНТЕВ АТАНАСОВ (1897-1945)

Полковник Петър Пантев Атанасов е роден на 21 октомври 1897 г. в гр. Белоградчик. Семейството му добре познато и уважавано в града, но никой от неговата фамилия днес не живее в Белоградчик. Панчо (така са го наричали в Белоградчик) е завършил Белоградчишката прогимназия и после продължил гимназиалното си образование във Видин. През 1919 г. той е завършил Военното на Негово Величество училище в София, кавалерия.

Производства: подпоручик (1919 г.), поручик (1923 г.), ротмистър (капитан) (1928 г.), майор (1936 г.), подполковник (1940 г.), полковник (1943 г.).

Награди: Орден „Св. Александър“ V, Орден “За военна заслуга“ III, IV и V степен.

Военна служба: 10-и конен полк и после последователно служба в 5-и, 1-ви и Лейбгвардейския конни полкове. През 1942 г. полковник Атанасов е командир на 5-ти конен полк. През 1938 г. майор Атанасов е бил инструктор по кавалерия във Военното училище.

5-и конен полк е формиран отново през 1942 г. с постоянен гарнизон в гр. Брезник. Полкът е бил по някое време в Разложко, а 12 септември 1944 г. го е заварил в Дупнишките казарми. Има спомени на войник от този полк, в които полк. Атанасов е посочен като командир обичан от войниците си. Той е имал такт към тях, дори е говорил на техните диалекти, за да ги предразположи, но така че те да не схванат говора му като обида. Полк. Атанасов е между основателите на Царския симфоничен оркестър.

Какво се е случило на 12 септември 1944 година? Полковник Атанасов заедно с други офицери са арестувани в Горна Джумая. Група от 25 офицери са закарани в околностите на Брезник, където всички са били разстреляни. Било е нощ. Полковник Атанасов е бил последен в редицата офицери, нарочени за убиване. Куршумите са го пощадили и без да бъде забелязан от екзекуторите полк. Атанасов е успял да избяга.

Какво е направил полк. Атанасов след бягството и избавлението? Убеден, че няма никакво провинение, за което да отговаря, полковник Атанасов е успял да стигне до София и да се представи в Министерството на войната. Тук, обаче, отново е арестуван, предаден на Народния съд и на 22 февруари 1945 г. получил смъртна присъда. Присъдата е изпълнена незабавно, гробът му е неизвестен. Имуществото на семейството е конфискувано.

Полковник Атанасов е оставил вдовица Димитринка и дъщеря Люба. Семейството веднага е било изселено от София в Своге, където е трябвало да живее при нечовешки условия. Част от  сведенията и снимките  по-долу са представени от дъщеря му Люба Цонева в интервю за btv.

Люба Цонева в предаване на btv

Писмо преди изпълнението на смъртната присъда

Трагична съдба на един български офицер, споходила две години по-рано и неговия брат полковник Атанас Пантев (роден 16 февруари 1892 г. в гр. Белоградчик – убит пред входа на дома му в София на 3 май 1943 г.). Покушението е извършено от групата на Митка Гръбчева, а конкретните изпълнители са Величко Николов и Виолета Якова). Посмъртно полк. Пантев е осъден от Народния съд и имуществото му в София – конфискувано. Полковник Пантев е учил в Белоградчик и после гимназия във Видин, завършил е Военното на Негово Величество училище; завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“; следвал е финанси и търговия във Виена. В ранните си години е бил учител в близкото до Белоградчик с. Дъбравка.

Ето разказът на Величко Николов:

“Фашистът (полковник Пантев) вървеше видимо спокоен… Охраната на палача избърза напред… По лицето ми премина гореща вълна. Готов бях да се хвърля в бой… Пантев дишаше тежко-тежко. Изкашля се, посегна с лявата си ръка да отвори масивната двукрила врата, но аз избързах – изпреварих го. Един изстрел, още един в тила му и край. Не беше нужно да хабя повече патрони. Падна с пяна на устата, сгромоляса се на площадката. Веднага разбрах, че е свършил. Ударите бяха точни. Шапката му се търкулна. Така куршумите на народното въздействие настигнаха и него. Присъдата му бе изпълнена.”

Разказът ма Марин Друмeв – син, осиновен от бащата на майка му – първата съпруга на полк. Пантев:

Полковник Пантев е признат от Народния съд през 1945 г. за “невиновен”, но това решение е останало скрито чак до 1993 г. и семейството не е знаело за него. 

Погребението на полк. Пантев – разказ на министър Васил Митаков:

Днес в 3 часа стана опелото на полк. Пантев в черквата “Св. София”. Въпреки блокадата черквата е била пълна с негови приятели и почитатели, дошли да му отдадат последна почит. Имало е представители на войската, на военното правосъдие, на Двореца, на Министерството на външните работи, начело със самия министър, почетна рота. Опелото се извършило от митрополит Стефан в съдружие с десет свещеници. Говорили са: митрополит Стефан, полк. Николов, Малинков от страна на полицията и П. Николчев от името на белоградчишката дружба. Поднесени били много венци, между които и от Царя. Шествието минало покрай Военния съд и Съдебната палата. След това… гробища…и край на един бурен живот и амбиция за служба на Отечеството.”

Двама братя – еднаква трагична съдба. Не знаем дали са я заслужавали, но знаем, че белоградчишките граждани са се радвали и на двамата и са се гордеели с тях.

========================

Sofia, 24 April 2014 © B.V. Toshev