БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 219 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2549, Tuesday, 8 April 2014
==============================
=====================================
HISTORY OF BELOGRADCHIK
ИСТОРИЯТА НА СЕЛО КАЛУГЕР: ЕДИН ТЕКСТ НА КИРО ПАНОВ ОТ 1898 ГОДИНА
Киро Панов, п. адвокат, уважаван белоградчишки гражданин в миналото, е оставил две книги за Белоградчик: „Материали за Белоградчишкото въстание“ и „Белоградчик (минало и настояще). Журналните варианти и на двете книги бяха представени във „Венец“.
http://www.venets.org/getfile.php?id=61
http://www.venets.org/getfile.php?id=74
Тук ще видите един непубликуван текст на Киро Панов за историята на с. Калугер (сега Гранитово), Белоградчишко, написан на 22 февруари 1898 г.
[Н]а север от Белоградчик, на разстояние осем километра, от дясната страна на Видинското шосе, в скалиста местност, се намира селото Калугер, през което преди 25 години твърде редко са минавали пътници. На югоизточната страна на селото срои висок връх, наречен „Градище“, който се дели от селото с един малък поток, изворът на който е е подножието на връх „Мусин“, откъдето влашките войски напираха да превземат Белоградчик през освободителната Руско-турска война.
Връх “Градище” оттатък “Венеца”
Върхът „Градище“ доскоро бе откъснат от селото с лескови гори и къпини. На горната страна на върха се намира варовита скала, а на нея и досега стърчат полуразрушените стени на някогашната горделива крепост, която е носила същото название – „Градище“. Между развалините на крепостта се намират останки от пръстенни съдове, нашарени и изработени във вид на ковризи камъчета, стари медни пари, стрели и пр. Народното предание за названието на с. Калугер ето що казва: Отдавна, преди 420, а може би и повече години, когато Видинското българско царство не били превзето от турците, когато в Северозападна България е господствал кръста и когато турските многобройни орди нападнали и този свободен български край, споменатата крепост е била защитавана от един малък български отряд, който е бил снабден с провизии и припаси за дълго време. Силен турски отряд нападнал крепостта, но по причина на българското юначество и здравината на заетите от българите позиции, турският отряд дал много жертви без никакъв успех.
Турците се отчаяли и мислили да отстъпят, но гръцка лукавщина им помогнала. Един грък – калугерин в българския манастир, който се намирал в подножието на върха и на който развалините стояха до преди 30 години, се явил пред турския командир и срещу известно възнаграждение му съобщил, че крепостта не може да се вземе с бой, а трябва да се прекъсне водопровода към крепостта, който идвал чрез подземни тръби от извор, който калугерина обещал да покаже. Тогава турците почнали да копаят, но не успели да намерят тръбите. Затова се принудили да оставят един кон без вода няколко дни и отпосле да ги поведе към крепостта. Конят подушил къде върви водата и почнал да рови с крака; там турците копали и намерили водопроводните тръби и отбили водата. Крепостта останала без вода и на българските лъвове не оставало нищо друго, освен да се предадат или по някакъв начин да избягат. Те измислили една хитрост, напривили един тупан доста голям и понеже върхът е доста висок, та винаги има вятър, поставили тупана на едно дърво, прикрепили малицата (палката) така, че при духането на вятъра да бие в тупана. След това ковали конете си наопаки и една нощ изпратили войник та прегледал свободна ли е някоя страна от турците. Войникът скоро се върнал и съобщил, че турците са се оттеглили на бивак и само около бивака имало аванпост. Тогава те напуснали крепостта без да ги види някой. Сутринта турците заобиколили отново крепостта като смятали, че страдащите за вода българи ще им се предадат, но много са уплашили като видели много конски стъпки насочени към крепостта. Турците почакали още, но никой нямал смелост да се доближи до крепостта. Най-после взели предателя калугер, занесли го до близката бездънна яма, именуема „Пропаст“, та го хвърлили в нея. След това се решил един от турските войници да се доближи до крепостта и да види какво се върши там. Той отишъл до стените на крепостта и като не чул човешки гласове, решил да влезе вътре, което и направил и като се върнал съобщил, че крепостта е празна. След това турският отряд отишъл и разрушил крепостта.
Българските войници също напуснали крепостта, отишли в Сърбия, гдето дълго време се били за християнската свобода и след пропадането на Косово поле някои от тях се върнали и заселили селото, което наименували със сана на предателя грък – Калугер.
Дупката, където хвърлили гръцкия калугер
Поглед отдолу към отвора на пещерата “Пропаст” на “Венеца”
Шест метровия сталагтон в пещерата “Пропаст”
Поглед от крепостта “Градище” към Белоградчик
Поглед от крепостта “Градище” към “Магурата” и Рабишкото езеро
Бележка: Подобна легенда бе разказана от свещеник Асен Маричов (message # 2544), но за друга крепост „Градище“ в с. Репляна, Белоградчишко. Двата обекта се намират на около 20 км разстояние една от друга. Очевидно сред старите белоградчичани легендата за обратно подкованите коне и тъпаните на вятър е била много устойчива и е разказвана не само за една единствена крепост в околностите на Белоградчик.
====================
Sofia, 8 April 2014 © B.V. Toshev