БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 218 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2533, Monday, 24 March 2014
==============================
Belogradchik
=====================================
ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ГРАД – ПОСЛЕДНИТЕ ТУРЦИ
Несъмнено Белоградчик е имал важно място в Ооманската империя и затова неговото население е било преобладаващо турско. В турския квартал е имало малко българи, а българите са имали къщи вън от стените на града, както е показано на картата по-долу:
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/t1.0-9/1962712_492164807572129_459560576_n.jpg
На 25 февруари 1878 г. заедно с гарнизона на крепостта са напуснали и много от белоградчишките граждани – турци. Изселванията на турците са продължили и по-късно. Последните турци са напуснали Белоградчик в края на четиридесетте години на XX век. Днес в града има една джамия и една туркиня, но и тя след възродителния процес не възстанови турското си име.
Преди 1949 г. в града все още има турци – добри граждани, които живеят в добросъседство с българите. Следвашият разказ е от автобиографичната книга на инж. Георги Билярски (р. 1935 г. в гр. Белоградчик) с едно допълнение на инж. Атанас Тошев (р. 1933 г., внук на Цвета Живкова (и моя прабаба), която живееше в турската махала до чешмата “Елезица”).
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-frc3/t1.0-9/971742_488788224576454_448842269_n.png
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-prn2/t1.0-9/1383358_488788367909773_2002157908_n.png
https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-frc1/t1.0-9/1966778_488788564576420_1714823181_n.png
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-ash4/t1.0-9/397531_846776068672393_677695777_n.png
Ниската постройка в началото на днешната улица “Цоло Тодоров” е хлебарницата, за която говори инж, Георги Билярски.
След десетина години от последното изселване на турци моят братовчед Атанас Живков на екскурзия в Турция в Цариград намерил комшиите от Белоградчик Селимови. Посрешнали го с голяма радост. Баба Селимка (както й казва той) през сълзи и смях си спомняла младите си години в Белоградчик – колко хубаво живеели и какви добри съседи имали, Накрая баба Селимка споделила, че животът в Турция е труден и живеят трудно особено в последните години, когато им свършили парите от Белоградчик. От търговията били събрали жълтици, които успели да пренесат през границата като напълнили с тях месингови корнизи от къщата им до “Елезица”.
Във всяка градска къща наистина имаше такива корнизи – дълги, накрая затваряне с метални топки.
==========================
Sofia, 24 March 2014 © B.V. Toshev