BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 218 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2522, Friday,14 March 2014
==============================
Belogradchik
=====================================
HISTORY OF BELOGRADCHIK
ЧУПРЕНЕ ПОСРЕЩА ГЕНЕРАЛ ВЪЛКОВ: 24 МАЙ 1926 ГОДИНА
На 24 май т.г. [1926] чупренчани имаха високата чест да посрешнат в селото си военния министър на България г-н генерал Вълков. Господин министъра пристигна, за да присъства при освещаване знамето на Чупренското благотворително запасно подофицерско дружество „Генерал Вълков“, на което той е патрон.
Господин министъра биде посрещнат най-радушно от учениците и учителите на двете училища в селото и войниците от Белоградчишкия гарнизон, които бяха дошли със своята музика – по случай идването на г-н министъра, от гг. запасните подофицери и множество чупренчени, както и хора от близките села. Всички бяха строени в две редици на улицата пред граничния участък. При самото пристигане господин министъра биде приветстван с добре дошъл от следните лица: началника на Белоградчишкия гарнизон, кмета на селото, околийския началник, председателя на подофицерското дружество и директора на прогимназията.
В училищния двор се отслужи панахида в чест на падналите чупренци за Родината през двете войни и молебен. Освети се и знамето на подофицерското дружество, кръстник на което беше сам г. Вълков. През време на молебена пристигна и Видинския окръжен управител г. Георгиев.
24 май за чупренчени бе голям празник – те празнуваха денят на славните наши равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий, които със своето дело изведоха България от езическия мрак; те празнуваха освещаването на знамето на една родолюбива организация, чийто девиз е „Преди всичко България“; те празнуваха и посрещането на господин генерал Вълкова.
Произнесоха се речи по случай празника на светите братя от свещеника на селото и учителя Васил Петров.Господин министъра също така произнесе реч, в която той изказа доста хубави думи. Речта му бе изпратена с „ура“.
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/59975_487198664735410_1636083669_n.jpg
Протойерей Ангел Попов, учител и енорийски свещеник на Чупрене, 1927 г. (archives)
Говориха още г.г. окръжният управител и председателят на подофицерското дружество.
След свършване на речите войниците от Белоградчишкия гарнизон, както и войниците граничари минаха церемониален марш пред г. министъра.
На господин министъра биде сервиран обяд в салона на читалището ни, на който присъстваха както всички сдружени подофицери от Чупрене и околните села, така и гости – техни другари от Белоградчишкото запасно подофицерско дружество „Полковник Стефан Илиев“. На обяда присъстваха също така и видни лица от селото. Присъстваха и господа офицерите от Белоградчишкия гарнизон. Произнесоха се тостове в чест на г-н министъра, на които той отговори. След обяда г-н министъра всред шумно ура и звуците на военната музика биде отнесен от запацните подофицери на ръце до граничния подучастък.
https://scontent-a-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-prn1/t1/545204_395741623881115_322954270_n.jpg
Унищоженият от комунистите бюст на полковник Стефан Илиев, патрон на Белоградчишкото запасно подофицерско дружество; намирал се е в балната зала на Военния клуб в Белоградчик
Господин министъра подари на подофицерското дружество 3000 лева и 2000 лева за бедни ученици в селото. Делегации от подофицерите и учителството му изказаха своята сърдечна благодарност за скъпия дар.
До вечерта г-н министъра бе мил и приятен гост на Чупрене.
Източник: в-к „Народна отбрана“, бр. 1283 от 18 юни 1926 г.
Г-жа Емилия Кожухарова, намерила този текст, ми го изпрати със следната бележка:
„Автор е учителят Васил Петров. Това е било голямо събитие за селото, хората още го помнят. Имало е депутат от Чупрене, негова е била най-красивата къща – с голям дървен чардак. Там след обяда министърът е пил кафе. След 9 септември съпругата и дъщеря му били изселени в Клисура, а по-късно дъщерята е работила в Министерство на земеделието. Не знам имена, това ми разказаха набързо, но по-старите жители на селото сигурно знаят повече.“
ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ И СНИМКИ
https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/1898052_487191571402786_1767374611_n.jpg
Генерал Иван Вълков (1875, Казанлък – 1962, Старозагорски затвор)
Става военен министър след свалянето на правителството на Стамболийски на 9 юни 1923 г. Ранен в главата, ген. Вълков едва оцелява след атентата в катедралния храм „Св. Крал“ на 16 април 1925 г. През 1946 г. ген. Вълков е арестуван и без присъда е бил в лагери и затвори. Осъден е на смърт едва през 1954 г., но присъдата е заменена по-късно с 20 години затвор – поради напредналата си възраст не е издържал на режима в затвора; умира в затвора в Стара Загора.
Снимките по-долу са на учители в двете училища в с. Чупрене – Началното училище и Прогимназията.
https://scontent-b-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-prn2/t1.0-9/1981982_487197518068858_1088299821_n.jpg
Учителката Светлана (Фотина) Бошнякова, 1917 г.
https://scontent-a-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-prn1/t1.0-9/1009997_487198124735464_89089302_n.png
Учителят Васил Кордов, 1925 г.; съшо военен, съдебен и банков служител в Белоградчик. Познавах дъщеря му Жана Кордова в последните години от живота й.
https://scontent-a-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-frc1/t1/1959951_487198414735435_214023104_n.png
Учителят Атанас Марков, 1926 г., роден в Кишинев, учител в Чупрене и Белоградчи
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/10001584_487199038068706_1180258312_n.png
Учителят Илия Петров, 1929 г. – баща на учителя Васил Петров, авторът на горния текст. Илия Петров е бил и кмет на с. Чупрене; бил е народен представител в Четвъртото Велико народно събрание, 1893 г.
Четвъртото Велико народно събрание е под председателството на Димитър Петков (1858-1907)
https://scontent-b-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-prn2/t1.0-9/1175115_487207844734492_831173806_n.jpg
Димитър Петков е застрелян с пистолет на улица в София на 11 март 1907 г. И синовете му, дейци на Българския земеделски съюз, БЗНС, стават жертва на политически убийства. Петко Д. Петков (1891-1924), депутат в Народното събрание е започнал да възстановява земеделските дружби и е бил противник на правителството на Демократичния сговор и е застрелян на улицата от атентатор, близък на властта. Никола Петков (1893-1947) е бил министър без портфейл в първото правителство на Отечествения фронт от 9 септември 1944 г. Начело на демократичното опозиция срещу комунистите през 1947 г. той е арестуван в Народното събрание и след скалъпен процес за шпионаж е обесен; гробът му е неизвестен. На снимката: сватбата на Петко Д. Петков с Ирина Миркович, 15 февруари 1920 г.
https://scontent-b-vie.xx.fbcdn.net/hphotos-frc3/t1/10006181_487206484734628_1371109297_n.jpg
Прави, вторият вдясно е братът Никола Петков
===========================
Sofia, 14 March 2014 © B.V. Toshev