BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 218 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2520, Wednesday,12 March 2014
==============================
Belogradchik
=====================================
HISTORY OF BELOGRADCHIK
КЛЕТВА НА ВОЙНИЦИ ОТ 15-А ПЕХОТНА ЛОМСКА ДРУЖИНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
Ньойският договор не допуска победената в Световната война България да има разгърнати въоръжени сили. България е загубила част от територията си – Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърбите, хърватите и словените, а цяла Добруджа остава в Ръмъния. България губи и Беломорието. В Царството всички са в покруса от краха на националните идеали за освобождение и обединение на българското племе под скиптъра на Царя на българите. Веднага след това идва времето на големите изпитания – Коминтернът взема решение за Септемврийското въстание и Васил Коларов идва в България, за да го организира заедно с Георги Димитров. Противно на теориите на радикалния комунизъм метежът не избухва в индустриалните райони, за да може работническата класа да поеме авангардната си роля на гробокопач на капитализма; вместо това метежът е главно в селата на най-бедния район на станата – Фердинандско, Берковско, частично Белоградчишко, където силите на властта включват само малочислени полицейски, военни и гранични части. Вън от метежа остава Белоградчик, може би поради присъствието на прочутия в Гражданската война в Русия Марковски полк. След 1923 г. идва и 1925 г. с най-тежкия терористичен акт в Европа – взривянето на Софийския катедрален храм „Св. Крал“. Тези събития отприщиха разправата на българи над българи и отвориха рана в българската дуща, която не може да заздравее до днес.
https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-frc1/t1/1888563_486263081495635_1534297814_n.jpg
След заложничеството, когато най-драматичното събитие е спасяването на бойното знаме на 15-и пехотен Ломски полк, нашият полк се връща в Белоградчик, за да бъде разформиран. За да се запази името на полка във Враца е създадена 15-а пехотна Ломска дружина. През цялото време до отхвърлянето на клаузите на Ньойския договор със Солунскaтa спогодба от 1938 г., 15-а пехотна Ломска дружина пази името „Ломци“, тачи старата история на полка, събира войниците си от нашия край, развива патротична издателска дейност. Разбира се в тези следвоенни години са предприемани мерки за запазване на бойния дух на народа, заедно с мерки за преодоляване на ограниченията, наложени от договора в Ньой. Тогава масово са крили пехотно оръжие, за да бъде използвано, когато дойде времето за това. При развалянето на старите казарми в Белоградчик бе намерено такова скрито оръжие. Още при Стамболийски е създадената Трудовата повинност с първи началник ген.-майор Иван Вълков, по-късно министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на проф. Александър Цанков. По-късно Трудовата повинност прерастна в Трудови войски, които са имали скритата цел да възстановят военната инфраструктура на България, което с успех са направили. Трудоваци е имало и в Белоградчик; ето две снимки – едната от 1925 г., а другата е от 15 юни 1934 г. (© archives).
https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/10015171_843077195708947_1429667303_n.jpg
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-prn2/t1/1901417_843078269042173_718765638_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/t1/1476014_676199455746153_1775467983_n.jpg
https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-frc1/t1/1488074_676198785746220_1436120106_n.jpg
Целта на това съобщение е да покаже как е протекла клетвата на войниците от 15-а пехотна Ломска дружина на 27 юни 1926 г. (източник: в-к „Народна отбрана“, бр. 1286 от 9 юли 1926 г.; намерен от Е. Кожухарова ).
Клетвата е на войниците от 15-а пехотна Ломска дружина и 2-ро артилерийско отделение:
„С прочувствени думи началникът на гарнизона прикани младите войници с пълно съзнание да пристъпят към тозо свещен акт. От гърлата на младите войници чистосърдечно се изтръгваше „Заклевам се“, „Заклех се“, защото те дълбоко чувстваха, че моментът е сюблимен, че свещенодействат. Те усещаха дъхът си окрилен и с пълна вяра в своите сили пристъпваха и целуваха знамето, евангелието и кръста. Свидно е да се преживеят такива мили минути.
След клетвата всички се изкачиха на Околчица, където командирът на 15-а пехотна Ломска дружина вдъхновено описа живота на Христо Ботев, преминаването му с четата през Дунава, слизането им на българска земя и боевете, които той е водил с редовната турска войска на Милин камък, Веслец и Волът.
https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1187098_486272734828003_1127604876_n.png
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-frc3/t1.0-9/1924820_486460911475852_99478667_n.png
През 1947 г. опълченският кръст на паметника на Околчица бе замененен с петолъчка; петолъчката бе демонтирана през 1991 г.
От дивните горски цветя, набрани тук, войниците и юнкерите свиха венец за паметника на Ботев. На края на града множество граждани причакаха завръщатите се от лобното място поклонници. Целият площад около паметника, обкичен празнично, беше изпълнен с граждани, където след прочувствената реч на началника на военното училище, юнкерите и войниците положиха венеца. Вечерта офицерите от врачанския гарнизон дадоха банкет на своите другари от Военното на Негово Величество училище. Спомените, оставени от врачанския гарнизон и от врачанските граждани, ще останат за дълго в душата на всички ни“.
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/t1/1186865_486258904829386_2073853122_n.jpg
https://scontent-a-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-frc3/t1/1958457_486272604828016_2093304421_n.jpg
Откриване на паметника на Ботев в гр. Враца през 1890 г.
===============
Sofia, 12 March 2014 © B.V. Toshev