БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005), 218 subscribers
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2514, Friday, 7 March 2014
==============================
Belogradchik
=====================================
CULTURAL LIFE OF BELOGRADCHIK
ДРАМА В ЧЕТИРИ ДЕЙСТВИЯ, ИЗДАДЕНА В БЕЛОГРАДЧИК ПРЕЗ 1902 ГОДИНА
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/t1/1897733_836067996409867_2142592986_n.jpg
Тази книга, значителна по обем, е отпечатана в Белоградчик през 1902 г. в печатницата на Димитър Донов. Авторът на това драматично произведение е офицер от 15-и пехотен Ломски полк – поручик Димитър Калапчиев. Печатът е разрешен от командира на полка. Тогава командир на полка в Белоградчик е бил полковник Иван Радионов.
Не мога да преценя художествените достойнства на тази пиеса, която едва ли някога е била поставена на сцена. Авторът пише, че е бил окуражен от много хора да публикува този текст, споделен с приятели и познати, които са посрещали развитието на драматичното действие с умиление, въодушевление и сълзи.
Ето предговорът към книгата:
https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1975025_483774965077780_1755922535_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/t1/1722922_483775031744440_434576911_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1901322_483775261744417_80663266_n.jpg
Този текст буди размисъл.
Авторът е български офицер. Българското офицерство от Освобождението до 1944 г. се различава по характер от офицерските корпуси на други страни в този исторически период. В Германия, Русия и в другите големи военни сили офицерството е кастово и офицерският корпус не е отворен за всеки. Българското офицерство на Третото българско царство е с народностна основа – неговите корени са във възрожденските среди и борците за народна свобода; офицерството е важен компонент на интелигенцията на българското племе с ясно съзнание за дълг, чест и отговорност да бди над народа в негов интерес и за неговото развитие.
„Свята длъжност на всеки интелигентен човек е да бъде безкористен бдител на този народ, който го счита за свой син“ и „ако авторът е можал да служи на тази добра идея, той ще се счита честит“.
Ето тук е обяснението на феномена „Белоградчик“ от миналото – този малък град е оставил трайна следа в напредъка на България, защото се е оказал съсредоточие на качествени интелигентни сили – офицери, учители, адвокати, чиновници, търговци, които с разнообразните си идеи и инициативи са маркирали културното и общественото развитие на града.
Песимистите в наше време биха казали, че всичко това днес изглежда безвъзвратно загубено. Аз, обаче, не мисля така и самият факт, че с такава настойчивост поддържам този Лист, потвърждава това.
Стамболийски е написал няколко книги за антагонизма между града и селото, за предимствата на селската култура над градската, за селото като средище на съзиданието и за града като гнездо на адвокатите-разбойници, където, когато селянинът попадне, пропада. Мисля, че в тази груба форма такъв антагонизъм в Белоградчишката околия никога не е имало. Разбира се известно пренебрежение от едната страна и известна завист от другата страна са давали понякога знак за себе си. И това изчезна с преливането на селата в града – процес на принудена от колективизацията на земята миграция, завършил някъде към 1960 г. И тук се наблюдава един феномен, който няма равен на себе си – поколения наред белоградчишките селяни се питат: „оди ли у град“, „отивам у град“ – има много градове в България, но за нашия край като се каже „град“ без да се посочи конкретно име се разбира само Белоградчик. Това не се среща никъде другаде в България и то говори за изначалната и предавана от поколения на поколонения любов и респект на белоградчичани към своя град.
Първата печатница в града е на Димитър Донов, в която са печатани и други книги, които ще бъдат обект на нашето внимание. След нея идва широко известната печатница на Стамен Каменов. Голяма грешка е, че никой не се сети да запази за поколенията това важно място на памет в Белоградчик. А печатницата и сега е пред очите ми – наборна маса с оловни букви с типичния за Стамен Каменов шрифт, печатната преса „американка“ и големият книговезки нож. Всичко е печатано там – книги, вестници, списания, формуляри, бланки – за училището, търговията, банките, войската, съдебното ведомство, обществените организации.
Да завършим с един списък на периодичните издания на Белоградчик от миналото и по-ново време.
https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1970719_833003233383010_983613964_n.png
=======================
Sofia, 7 March 2014 © B.V. Toshev