БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005)
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2495, Tuesday, 18 February 2014
==============================
Belogradchik
=====================================================
HISTORY OF BELOGRADCHIK
БЕЛОГРАДЧИК В 1879 ГОДИНА
Било е 21 септември 1879 г., неделя. В канцеларията на Белоградчишкия окръжен началник влязал одърпан и с разкъсани дрехи Осман Делбер Алиев от Белоградчик. След Освобождението животът на турците в града станал труден. Двамата другари Осман Делбер Алиев и Емин ага решили да се изселят от родния град. Наели каруца за багажа, тръгнали със жените си. Но на час и половина път от Белоградчик били нападнати и обрани от разбойници. Турците – каруцарят – младо момче и двете семейства се върнали в града.
Според разказа на Осман Алиев разбойниците били шестима. Някои от тях били облечени в сръбски военни дрехи. Лицата им били намазани със сажди. Повечето имали през лицата си завързани кърпи. Пострадалите, въпреки тези мерки на разбойниците, разпознали петима от тях: Младен Поп Видойков от с. Бели-мел, Берковско окръжие, Младен Дели Иванов от близкото на Белоградчик село Пролазница, Никола Тодоров от същото село, Герго от с. Праужда, който живеел в лозарската местност на Белоградчик Маркашница и Ицо Николов, пъдар на Белоградчишките лозя. Обраните турци казали, че разбойниците им взели дисагите и разрязали дрехите на кадъните и елеците на мъжете, където намерили 350 златни наполеона.
Още същата вечер конни жандарми, водени от пристава Георги Стоянов заловили някои от посочените българи, а до вечерта на 22 септември всички посочени били в ръцете на полицията.
Започнало дознание, ръководено от окръжния началник Пенчо Черковски, подпомагано сегиз-тогиз от неговия секретар Никола Живков и от председателя на окръжнив съвет Миленко Попов.
Отначало всички отричали участие в това деяние. Но на 23 сптември Никола Тодоров от Пролазница казал, че самият той не е бил между разбойниците, но знае какво се е случило. Научил го е от Мико Николов, комуто той гостувал и последният под клетва за тайна му разказал какво се е случило с турците. Така Мико Николов се оказал главният инициатор на това пъклено дело. Арестуваният Мико Николов разбира се отричал своето участие в грабежа, но след очна ставка с Никола Тодоров признал и разказал какво се е случило.
Оказало се, че турците са сбъркали – не Герго от Маркашница е участвал в грабежа, а това бил Георги Ценин от Пролазница, близък роднина на главатаря Мико Николов. Мико Николов казал, че дал парите нему.Полицията не успяла бързо да залови Георги Ценин – където и да търсили, не го намирали и Пенчо Черковски вече допускал, че новият заподозрян вече е избягал с парите през границата в Сръбско. Но Георги Ценин сам се предал в града. Отначало отричал всичко, но накрая направил признания: той бягал с едните дисаги, но от страх краката му се подкосили; той извадил парите от дисагите, поставени в торбички, и ги скрил, заедно с дисагите под камъни.
Тези пари с дисагите били намерени от полицията. В торбичките имало листчета, на които било написано колко златни монети има във всяка торбичка. Какво още се е намерило в тези дисаги? Имало един самотен златен наполеон, няколко турски локума, една кутия с други сладкиши, една торба с книги на децата и няколко писма. Всичко това било запечатано от окръжния началник пред очите на пристава и оставено в бюрото на Пенчо Черковски.
Но къде са другите козяни дисаги, където според турците имало 750 руски рубли? Никола Тодоров признал, че тези дисаги са оставени в колибата на лозето му на час и половина път на запад от града. Веднага приставът Георги Стоянов с четирима жандарми, водени от разбойниците Никола Тодоров и Георги Ценин, тръгнали на проверка. Когато наближили на двадесетина крачки до колибата Никола Тодоров, съобщил, че някой е влизал в нея. Колибата била заключена, но намерили дупка, „голяма, колкото котка да премине през нея“, през която по думите на собственика този, който е влизал в колибата, се е промъкнал (което за всички било ясно, че е невъзможно). В колибата намерили някои от дрехите на разбойниците и част от оръжието им, отзад колибата намерили червена селска шапка, но търсените дисаги не били там. Работещият наблизо поп Димитър от с. Стойковци [сега Стакевци] казал, че наблизо до колибата е видял двоица – мъж и дете (очевидно роднини на Никола Тодоров). Навярно те са изнесли парите. Вторите дисаги така и не са намерени. Материалите по произществието били насочени към Ломско-Белоградчишкия окръжен съд с председател Димитър Маринов. Съдът осъжда в углавно дело разбойниците – петима на 7 1/2 месеци затвор и един – на 1 година затвор.
Тази история, обаче, не свършва тук; поставя се началото на страхотен скандал, в основата на който е омразата, която са изпитвали помежду си първенците на Белоградчик – Пенчо Черковски от една страна и Никола Живков и Миленко Попов – от друга. Последните двама са предприели редица действия и с думи и писма до губернатора във Видин и министъра на финансите Петко Каравелов в София са се опитали да го злепоставят с обвинението, че именно той е задържал ненамерените дисаги за своя полза. Затова са намерили и лъжесвидетели от Белоградчик, които потвърдили това. Такива свидетелства дали: Сали Османов, Омер Мехмедов, Хюсеин Рустемов и Месрур Баш-аган (всички те по-рано били наказвани от Пенчо Черковски за някакви провинения). Тези турци в продължение на три дни нощно време били привиквани в дома на Миленко Попов в Белоградчик. Заговорниците срешу Пенчо Черковски се опитали да привлекат на своя страна и градския кмет Савчо Василев, когото уговаряли да подпише изобличително писмо. Това правили два пъти без успех – Савчо Василев отказал да стане съучастник в лъжа. После те са опитали да вземат подпис и от други двама членове на Белоградчишкия окръжен съвет – Цеко Панов и Васил Тодоров, първият също депутат в Учредителното народно събрание.
Ето част от един рапорт на Миленко Попов до Видинския губернатор (цитира се по книгата на Пенчо Черковски, която наскоро бе представена в този Лист, message # 2489):
До Г-на Видинский губернаторъ
Рапортъ
Честь имамъ Г. Губернаторе да Ви уведома относителлно за слухътъ, който е достигналъ до мене че може фактически да ся докаже отъ конны младши жандармъ изъ окрѫгътъ ни Богданъ Петровъ, който доказва че му е било запретено да говори, нѣщо по изнамѣрванието на паритѣтези отъ злодѣйцитѣ. Още ся доказва отъ турцитѣ: Сали Османовъ, Омеръ Мехмедовъ и Хусеин Рустемовъ жители изъ гр. Бѣлоградчикъ, които доказватъ това, че дѣйствително ся видѣли когато сѫ преминали съ паритѣ жандармитѣ, били и козянитѣ дисаги, които принадлѣжени на Еминъ-ага, гдѣто ся били и неговитѣ пари; тѣзи дисаги сега не сѫществуватъ и тѣ ся удивляватъ, какъ могатъ тѣ да ся скриятъ. Обранитѣ турци ми казватъ, че питали Началника за тѣзи дисаги козиньявитѣ, а той имъ казалъ: че такива козиньяви дисаги не сѫществуватъ. На това пакъ доказва сегашний турски мухтаринъ Месуруръ че той лично видѣлъ през вратитѣ когато тий били отворены че тѣ сѫщитѣ козиньяви дисаги били подъ масата в спалната стая на Г. Началника.
……………………
……………………
Бѣлградчикъ 27 Априлий 1880 год.
Изъ Окрѫжний Съвѣтъ Предсѣдатель:
М. Поповъ (Папазоглу)
Нивото, до което се стига в тази история, се вижда и от следната бележка на Пенчо Черковски:
Ето портретите на главните участници в тази история.
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1798566_473335396121737_1139385643_n.jpg
Пенчо Черковски – днес има улица на негово име в гр. Дряново
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/1798785_473433942778549_1037990746_n.png
Никола Живков – снимката е от 1882 г. и е направена в Белоградчик. Негов брат е Георги Живков, министър на народното просвещение; негова сестра е Вела Благоева, поставила началото на женското социалистическо движение в България. Самият той е написал първия текст на „Щуми Марица“; днес той се почита като просветен деец.
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/923072_813533065330027_1764055930_n.jpg
Миленко Попов, председател на Окръжния съвет в Белоградчик и депутат в Учредителното народно събрание
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/558279_813534788663188_1321622626_n.jpg
Цеко Панов, член на Окръжния съвет в Белоградчик и депутат в Учредителното народно събрание
======================
Sofia, 18 February 2014. © B.V. Toshev