БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ
BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION
(established 17 October 2005)
IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING
==============================
No. 2489, Thursday, 13 February 2014
==============================
Belogradchik
=====================================================
HISTORY OF BELOGRADCHIK
БЕЛОГРАДЧИК ВЪВ ВРЕМЕННОТО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ
С края на Руско-турската война в окупираните от руските войски територии се установява временно руско управление под ръководството , на княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. Съгласно Берлинския конгрес то трябва да продължи 9 месеца от подписване на договора и да подготви създаването на васалното на Отоманската империя Княжество България със столица София и на автономната област Източна Румелия със столица Пловдив. Задача на Временното управление е да проведе Учредителното народно събрание в Търново, което да приеме конституция на новата българска държава – Търновската конституция.
Турското робство за Белоградчик завършва едва на 25 февруари 1878 г., когато, съгласно Одринското споразумение, турците трябва да предадат на победителите обсадената, но непревзета Белоградчишка крепост.
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc3/t1/1655969_473335616121715_1344988284_n.png
Ето как Киро Панов, п. адвокат от Белоградчик, описва Освобождението на града:
„Най-после на 12/25 февруари 1878 г. гарнизонът (турците – защитници на града и крепостта) капитулира с условието войските да напуснат града и крепостта с оръжието си и с всички бойни припаси и да заминат през Св. Николския проход за Македония, което и стана. …Всички българи излязохме край града до сегашната циганска махала, за да срешнем освободителите си. По шосето най-напред се зададе ескадрон руски казаци, начело на които вървеше майор Дмитри Вукович Караджич с персонала, който трябваше да поеме гражданското управление, а след казаците – румънските войски начело с музика. Посрещането бе трогателно, българското „ура“ цепеше въздуха, лееха се сълзи от възторг и умиление. И пътят на освободителите бе усеян с цветя. Веднага освободители и освободени отидохме в църквата да благодарим на Бога за даруваната ни свобода. През време на молебена, при възгласа за многолетието на Царя Освободителя, на Княз Карол и на руския, румънския и българския народи, се дадоха 21 топовни салюти. Ние, тогава още деца, счетохме изстрелите като нападателна стрелба и от уплаха се разплакахме почти всички, та трябваше надълго да ни се обяснява, че тия гърмежи са халосни и че се дават от благодарност към Бога за успешното освобождение на града от турското иго.”
https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-prn2/t1/1911747_473413449447265_498509792_n.jpg
Александър II, Цар Освободител – наречен така, защото е освободил през 1860 г. крепостните селяни в Русия от робство
https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1483438_473414062780537_727903476_n.jpg
Княз Карол, по-късно първи крал на Румъния
При организирането на новата администрация майор Дмитри Вукович Караджич остава в града като Белоградчишки окръжен началник. Той е син на великия сръбски книжовник Вук Караджич (1787-1864). В Белоградчик майор Караджич, тогава офицер на руска служба, не остава дълго – преместен е във Видин и на негово място в Белоградчик идва щабс-капитан Бурулей. По-късно и той е заменен – идва за Белоградчишки окръжен началник българин – Пенчо Черковски, дотогава техник в губернския град, получил назначението си в Белоградчик по препоръка на генерал Гресер. Генерал-лейтенант Пьотр Аполлонович Грессер (1833-1892) е бил много влиятелна личност и неговото ходотайство Черковски да заеме поста в Белоградчик е било от решаващо значение. Генерал Гресер заедно с Позитано и Леже са първите почетни граждани на София. По-късно в Русия той е успял да предоврати покушението срещу император Александър III, като между арестуваните заговорници е бил и Александър Илич Улянов, брат на Ленин.
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1511201_473341956121081_1241104089_n.jpg
Генерал-лейтенант Пьотр Аполлонович Грессер
Освободителят на Белоградчик майор Дмитрий Вукович Караджич има трагична съдба. Като офицер на сръбска служба той е участвал и в Сръбско-турската война от 1876 г. (вж. снимката, където Караджич е с племенника си Янко, починал млад скоро след неуспешната за сърбите война). Дмитрий Вукович Караджич се е пропил – подвластен на алкохола той е злоупотребил с парични средства, което е прекъснало бляскавата му военна кариета в сръбската войска. Върнал се в Русия, той е продължил да пие, посягайки и на фамилното наследство. Напразни са били опитите на сестра му Мина, талантлива художничка във Виена, с писма и молби да го върне в правия път. От последиците на алкохолизма Дмитрий Караджич умрял в Русия не особено възрастен.
https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1622255_473336746121602_1671712316_n.jpg
Дмитри Вукович Караджич (седнал) с племенника си Янко в Сръбско-турската война
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1655855_473336042788339_305886786_n.jpg
Сестрата Мина Караджич, художничка във Виена
https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1619590_473336239454986_718028343_n.jpg
Една от картините на Мина – “Крали Марко”
Kой е Пенчо Черковски? Пенчо Димитров Черковски (1847-1917) е от Дряново. Снимката, която виждате, е от времето на участието му във Втората българска легия 1867-1868 г. Учил е в морско училище в Лондон и след това е следвал технически науки в Берлин. Революционер и страстен русофил – в по-късно време е участник в детронирането на княз Александър Батенберг и в Русенския бунт срещу Стамболов. Емигрирал в Русия, той се е върнал в България след падането на Стамболов.
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1798566_473335396121737_1139385643_n.jpg
Да се върнем в Белоградчик. Всъщност административната власт е била разделена между четирима българи – Белоградчишкият окръжен началник Пенчо Черковски, неговият секретар Никола Живков, председателят на Белоградчишкия окръжен съвет Миленко Попов и кмета на града Савчо Василев. Много скоро между първите трима възникнала непреодолима неприязън. Разбойници ограбили на час и половина път от Белоградчик изселници турци и това дало повод на Никола Живков и Миленко Попов с поредица от действия и лъжесвидетели да злепоставят Пенчо Черковски, обвинявайки го в присвояване на част от задигнатите от разбойниците пари след тяхното залавяне. Турците са белоградчишките граждани Осман-Делбер Алиев, Осман ага, „едно турче талигаджийче и жените на първите двоица“. Появила се и анонимна клеветническа статия в русенския вестник „Телеграф“, за която би могло да се предположи, че е написана от Никола Живков. Омерзен от всичко това в средата на 1880 г. Пенчо Черковски дал оставката си, напуснал Белоградчик и публикувал в София в собствената си печатница книгата „Оровержение на една клевета“.
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1656051_824220360927964_1593948720_n.png
Кой е Никола Живков? Никола Атанасов Живков (1847-1910), от Търново, е български просветен деец, брат на Георги Живков (1844-1899) и на социалистическата активистка Вела Благоева (1858-1921). През 1876 г. той създава песента „Шуми Марица“, която по-късно с текст на Иван Вазов става национален химн на Царство България, заменен през 1947 г. от „Републико наша, здравей“ – с музика на Георги Димитров от Белоградчик.
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/1798785_473433942778549_1037990746_n.png
Никола Живков
Как Никола Живков е попаднал в Белоградчик? Никола Живков е препоръчан за секретар на Белоградчишкия окръжен началник Пенчо Черковски, който не го е познавал иначе освен по име, от началника на Рахово Токмачев. В този момент последният е бил съветник на Видинския губернатор генерал Иван Кишелский. Генерал-майор Иван Карлович Кишелский (1826 – 1880) е бил губернатор във Видин и после във Варна; по произход е българин от Котел.
https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1535378_473382059450404_2085035198_n.jpg
Генерал-майор Иван Карлович Кишелски
Задачата на Никола Живков е била да води канцеларията на окръжния началник в Белоградчик. Той, обаче, не е вършил това. Ето какво е написал Пенчо Черковски за Никола Живков:
“Няколко време след назначението на Н. Живков за секретар, той започна да се показва недоволен от службата си, имаше претенции да стане началник, в следствие на което той започна често да се прави на болен и да не дохожда в канцеларията, за което аз му направих забележки няколко пъти с надеждата, че ще се поправи.“
Никола Живков се е оженил в Белоградчик и тогава положението още повече се влошило.
„Н. Живков започна да оставя по-често в дома си като младоженец, по-често боледуваше и канцеларските дела лежаха изцяло върху мене. … Той отговаряше да не се загледвам толкова, защото не бил роден за канцелария, но за списател и че тази длъжност приел само за да се прехрани за няколко време. Аз не се плашех от работа, управлявах си канцеларията и без него.“ … „Аз живеех в зданието на самото Управление в града и моята канцелария беше винаги и за всекиго отворена.“
А характеристиката, която дава Пенчо Черковский на председателя на Белоградчишкия окръжен съвет и депутат в Учредителното народно събрание в Търново Миленко Попов е още по-неблагоприятна. Вижте:
https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1779976_473396562782287_1931026351_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/923072_813533065330027_1764055930_n.jpg
Миленко Попов, председател на Белоградчишкия окръжен съвет, народен представител от Белоградчик в Учредителното народно събраниел
Накрая ето едно писмо на Миленко Попов до Петко Каравелов, министър на финансите, което показва дълбочината и сериозността на развилия се конфликт между хората, които е трябвало да дават лице на Белоградчик.
https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1911695_473402046115072_1344997451_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1010807_473402142781729_1678223018_n.jpg
=====================
Sofia, 13 February 2014 © B.V. Toshev