БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

(established 17 October 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

==============================

No. 2487, Tuesday, 11 February 2014

==============================

Belogradchik

Meteogrammet: Belogradchik

=====================================================

HISTORY OF BELOGRADCHIK

МАЛКО ПОЗНАТА КНИГА ЗА С. ВЪРБОВЧЕЦ, БЕЛОГРАДЧИШКО

Село Върбовчец, Белоградчишка околия, не е голямо село. Д. Коцов съобщава, че в 1884 г. в селото има 54 къщи, а училището е от 1879 г. В наши дни жителите на Върбовчец са едва около 60 човека. Това село, обаче, е особено важно за нас, защото в миналото то е било средище на редица културни инициативи.

За Върбовчец има написана книга. Авторът е Антон Страшимиров. Книгата е издадена през 1932 г. Сега тази книга от 144 страници е библиографска рядкост.

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/1509731_821357201214280_1729527524_n.jpg

Антон и Стефка Страшимирови

Антон Страшимиров (1872-1937) е известен български писател, драматург, публицист и общественик, оставил след смъртта си голямо литературно наследство. Страшимиров познава добре Белоградчишкия край. Бил е учител във Върбовчец – люлката на толстоизма в нашия край. Колко са селата в България, които са издавали собствено списание – списанието на толстоистите от Върбовчец и Ружинци е „Ясна поляна“ (1922-1928), някои от книжките на което са печатани в печатницата на Стамен Каменов в Белоградчик (редактор Ценко Цветанов (1904-1960), учител във Върбовчец, брат на проф. Тодор Боров, самият той известен детски писател и директор на Библиографския институт.

Книгата „Село Върбовчец“ е интересна в няколко отношения. Затова подробен анализ на книгата ще бъде представен в някоя от следващите книжки на нашето списание „Венец“. В книгата има описание на местности и природни забележителности на Белоградчишкия край, някои от които днес май са забравени. Има описание на хора и учители от този район, оставили следа в образователното дело. Накрая има описание на важни събития в социалния катаклизъм в годините 1923 и по-късно.

„[Ф]алковец“ е латинско название и значи „Соколовец“. Названието поразява: над тоя планински портал всеки миг може да съзрете сокол. От изток се дига стената на скалистата верига „Косера“, която се мие от Лома. А при самия Фалковец от запад се вишат – и стигат небето – надиплени едни над други херкулесовски блокове от червените пясъчници. Около Фалковец се е промивало през вековете злато. Но поселище не е имало (не се откриват никакви следи от строеж). Такова няма и днес. Редят се само кръчми, бакалници, содена фабрика … и полицейски участък. Защото Фалковец е ключ на водите по целия нагоре необозрим планински лабиринт (величествен портал на който е тази местност). В този басейн се образуват две буйни реки: Лом и Стакевска. Те се събират току под Фалковец …

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1010999_823068497709817_2142458695_n.jpg

[Т]ук реката вечно буботи и затова местността е наречена „Бобока“. Това е едно широко скалисто корито, което е много живописно в своята червенина. Водният пад тук намира до 9 м височина, реката е винаги доста пълноводна, тя мястото привлича погледа на индустриалци. Но досега нищо не е предприето. „Бобукът“ е лятната баня на Върбовчец и Яньовец (мало и голямо от мъжете слизат на тумби тук да се къпят). А над „Бобука“ р. Лом по горното си течение открива широчко корито, по брега на което има и хубава балканска вода от извор. Тук е пък „женското царство“ на върбовченки – „белянката“ …

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1922445_472364816218795_1570773350_n.jpg

https://scontent-b-fra.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/t1/71474_472365022885441_94219447_n.jpg

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1911856_472365409552069_1465148827_n.jpg

[Г]олемият човек на Фалковец е Никола Шарков. Той е от Боровица (историческо село между Фалковец и Белоградчик). Снажен и твърде красив мъж. Със средно образование, бивал е в Америка, върнал се оттам с долари и се е развъртял в своя край, построил цигларница, после фабрика някаква, а се хвърлял и в главоломни търговски предприятия …Лято било, Никола Шарков пластил сено върху висока купа в двора си във Фалковец. Минал големец на кон …креснал: „Хей, рогач, слез да донесеш хватка сено на коня ми!“ … Седнал пред магазията … А Никола Шарков наистина слязъл от купата сено, но изтеглил от дръвника си дълга върлина …и почнал да налага големеца по плещите – той побегнал, но Шарков продължил да го удря по задника и викал за радост на всички селяни: „обърни се да видиш рогач!“.

Името Никола Шарков не ми е непознато. Знаех, че е бил приятел на дядо ми Матей Игнатов (1885-1957). От него дядо ми бе купил тухлите и керемидите за лятната си къща в м. Кръстопът в с. Протопопинци. Тухлите на къщата бяха много добре изпечени. Всяка тухла бе с размери 28 x 14 x 6 см с вдъбнатина в средата само от едната страна (13 x 4 x 2,5 см). А керемидите бяха с размери 40 x 24 см и на керемидите пишеше„Шарковъ, Фалковецъ, Бѣлоградчишко“. След смъртта на дядо ми много рядко ходихме там и къщата стана прицел на злосторници. Затова къщата бе съборена през есента на 1973 г., но керемидите и някои други материали намериха приложение в имота ни в „Маркашница“. Така в моето семейство материалният спомен за Никола Шарков още е жив.