HISTORY OF BELOGRADCHIK

ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ БЕЛОГРАДЧИК

BELOGRADCHIK DAILY ILLUSTRATED EDITION

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY:

COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

No. 2482, 6 February 2014 (since 2005)

==============================

ЕЛЕКТРИФИЦИРАНЕТО НА БЕЛОГРАДЧИК

От кога има електричество в Белоградчик? Точният отговор на този въпрос е 23 февруари 1936 година. В този зимен ден е осветена градската електрическа централа, а кметът на града Иван Каменов е прерязал лентата на обекта за обща радост на всички. Вижте снинките от Държавния архив, които документират това особено важно за града събитие.

https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/24639_809570322392968_1381261845_n.jpg

Водосвет за построената градска електрическа централа – 23 февруари 1936 г. Построена е и градската електропреносна мрежа с дървени стълбове. Горе вляво се вижда Държавната третокласна болница (1911 г.).

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1554591_469949596460317_1790876924_n.jpg

Прерязване на лентата за откриване на централата от кмета Иван Каменов.

В градската електрическа централа има един дизелов генератор, който произвежда ток за целия град. Това продължи години наред. Имам лични спомени от това време. През зимните вечери, когато потреблението растеше, често светлината помръкваше и електрическите крушки започваха да примигват. Това бе сигнал, че токът скоро ще спре. Дядо ми, Матей Игнатов (1885, Белоградчик – 1957, Белоградчик), тогава казвашв: “Рачо пак е оставил машините без контрол”. После токът наистина угасваше и тогава запалвахме газената лампа в кухнята и свещи в стаите. Не след дълго токът идваше пак …

В съседство на централата имаше склад за дизелово гориво. Било е през петдесетте или малко по-рано. Едно нощ ни събудиха страшни експлозии. Тогава градът не бе плътно застроен и от северните ни прозорци се виждаха казармите и централата. Складът гореше – през покрива излитаха високо нагоре варели, които експлодираха на 10-15 м височина във въздуха. Пожарната команда бе в съседство, но пожарът не бе овладян. Може би това е най-големият пожар, който някога се е случвал в Белоградчик. Иначе през зимата да почнат да излизат пламъци от някой комин, се случваше често. Никога по-късно не чух коментар за пожара в склада – навярно това беше саботаж.

В селата разбира се токът дойде много късно – в периода до 1960 г. бе направена националната електропроводна мрежа. Бяха построени много водно-електрически и топло-електрически централи. Елекрифицирането на селата бе голямо постижение на ранния комунизъм и то не можеше да не се случи, защото още от Ленин знаем, че “електрификация + съветска власт = комунизъм”.

Така или иначе от градската централа вече нямаше нужда. Генераторът изчезна, сградата, направена по типов проект, остана празна. За известно време там се настани кланница. Жалко, че централата не бе запазена – тя можеше да се превърне в интересен технически музей.

А тридесетте на XX век бяха щастливи и спокойни години за белоградчишките граждани. Ето още две снимки от 1934 г. Първата показва един празник на дружеството “Балкански юнак”. Втората снимка показва безплатната градска трапезария за деца на бедни родители. В нея всеки ден 120 деца получават безплатна топла храна. А според марксистката историография 1934 г. е времето на фашисткия преврат, който лиши хората от права, разтури партиите, суспендира конституцията и установи “монархо-фашисткия” режим в България. Тогава и кметовете не се избират, а назначават. Впрочем за белоградчишкия кмет от това време Иван Каменов се е знаело, че е с комунистически убеждения.