БЕЛОГРАДЧИШКИ ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ

ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ „БЕЛОГРАДЧИК“

BELOGRADCHIK DAILY: AN ILLUSTRATED EDITION

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY:

COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING

No. 2481, 5 February 2014 (since 2005)

==============================

ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРЕЗ МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА

През юли 1913 г. българските военни части напускат позициите си около Белоградчик в отстъпление към Видин. Някои от гражданите напускат града, изоставайки на произвола на съдбата домовете и дюкяните си. Други остават в града, но скриват в мазета и другаде женската си челяд, за да я предпазят от поругаване. Сърбите влизат в града на 9 юли.

Баба ми Дафина Атанасова (1893, Белоградчик – 1983, Белоградчик) често говореше за събитията от лятото на 1913 г. Тогава тя е била 19-годишна. Децата наистина били намазани със сажди и скрити в мазетата и в къщите по лозята. Сърбите не останали дълго в града. Когато го напуснали, натоварили на каруците си това, което задигнали от читалището, офицерското събрание и училището – книги и учебни пособия от училищните кабинети по физика, химия и естествена история. Тя е видяла в сръбския обоз големия порцеланов модел на човешкото тяло, който можело да се разглобява, за да се видят и запомнят добре отделните човешки органи и системи.

Наскоро излезе от печат следната статия: M. Pissari. Bulgarian Crimes against Civilians in Occupied Serbia during the First World War. Balcanica, 44, 357-390 (2013).

В тази статия ми направи впечатление следният пасаж:

В тази статия имаше препратка към следния основен (но много рядък) литературен източник:

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1779703_469262916528985_356873023_n.jpg

Представлява интерес да се види какво пише в този доклад за криминалните престъпления, извършени от сръбските войски, настъпващи на българска територия в районите около Белоградчик. Ето няколко достатъчно информативни фрагменти:

https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1604856_469275613194382_1060258886_n.jpg

Преразказ: „за честта на сръбските военни части в Белоградчик имаше само няколко случая на кражби, извършени от войските. Такива бяха извършени в първия ден и останаха в тайна. Къщи и магазини без хора в тях бяха опустошени. Но след оплаквания на гражданите, виновните войници бяха наказани. Комендантът на града, г-н Т. Станкович, от Нищ, заместник в Скупщината, ни показа заповед за запазване на реда и за спиране на всякакви опити за криминални престъпления…“

В селата, обаче, престъпленията на сръбските войски бяха много по-сериозни с убиване на възрастни селяни и опожаряване на домоветете им с нанасяне на значителни материални щети. Между особено пострадалите села са Бела и Калугер [сега Гранитово], и двете недалеч от Белоградчик.

https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1898063_469275859861024_311606734_n.jpg

Преразказ: „селяните бяха насилствани да дават парите си на сръбските войници. В Калугер и Бела още стояха бесилките за измъчване на жертвите. В сръбските „комитети“ дори имаше включен свещеник. Цели стада от овци, кози, прасета, волове и коне бяха задигани. Селата по границата пострадаха най-много. Цели кервани идваха и заминаваха пълни с плячка. Купища търговски стоки заминаваха за Зайчар и продавани там. Не малко жени бяха озлочестени …“

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1798864_469276026527674_1235640033_n.jpg

Преразказ: „Това село [Войница] в района на Кула загуби 63 къщи; 32 къщи бяха напълно опожарени, а останалите бяха превърнати в руини. Комисията научи историите на някои от възрастните хора, които бяха ограбени и убити. Един от тях, чичо Никола, 80 годишен, бе убит в къщата си и неговият труп бе затрупан с камъни. Комисията фотографира неговия гроб, на който имаше прост дървен кръст. Един друг старец, чичо Драган, на 70 години, бе също убит. Трети, Петър Джульов, на 73, е имал идеята с хляб и ракия да тръгне към сърбите. Един от тях без причина го е намушкал с нож, а други двама стреляли в него. „Вие ме убихте, братя“, викал той, преди да падне. Когато войниците си отидоха, той изпълзя по корем няколко ярда до най-близкия подслон. Два дни и две нощи той остана в гората без да яде …“