DAILY ILLUSTRATED LIST “BELOGRADCHIK“

(established 2005)

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY: COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING 

=============================

СТАРИЯТ БЕЛОГРАДЧИК

ТРИФОН САВЧЕВ (1887-1976), КНИЖАР

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/1493121_810119979004669_347844131_n.png

Познавах Трифон Савчев. Към 1958 г. за трети път се опитвах да сложа ред в книгите от домашната ни библиотека в Белоградчик – номериране на книгите и описанието им в един регистър и създаване на един втори азбучен регистър по фамилните имена на техните автори. Тогава номерата на книгите се слагаха върху орнаментирани етикети, които се продаваха на големи листове като пощенските марки и подобно на тях всеки етикет имаше лепило на гърба си. Изпратиха ме да потърся тези етикети при дедо Трифон Савчев, за когото всички знаеха, че преди да се установи народната власт е бил притежател на една от най-хубавите книжарници в града.  По това време Трифон Савчев бе доста възрастен – навярно е бил на годините, на които съм аз сега. Това, което бе останало от книжарницата се пазеше в мазето на къщата (в града на мазе казват „магаза“); магазата не бе към улицата – всъщност на улицата се показваше задната фасада на къщата, където нямаше входна врата. Върнах се вкъщи с много хубави етикети, а после с дедо Трифон се срещах още няколко пъти – оттогава имам две много хубави книги – подарък от него: „С ракетна граната към Месеца: борба с една ледена епоха в 3000 година след Христа“ (1929 г.) и „Човекът, който открадна Голфщрома“ (1947 г.).

https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1535593_810121065671227_1272302971_n.png

Трифон Савчев Василев (1887 – 1976) е роден в гр. Белоградчик, в семейството на Савчо Василев Георгиев и Таса. По разкази, неговият прадядо – Георги Лаутар, е преселник от Македония, а фамилията Лаутар произлиза от думата лаута (цигулка – цигулар), с която не се разделял. Трифон е най-малкото от седемте деца в семейството. Живее в родния си град, където се жени за Ана, с която имат две деца – Снежинка (починала много рано) и Никола (1923 – 2004). който проследил корените на фамилията и направил родословното дърво.

https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1520646_810123605670973_1386128122_n.png

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/1011747_810121315671202_982237754_n.jpg

Трифон и Ана Савчеви, 17 май 1919 г. (credit: G. Dimitrov)

Трифон Савчев е бил книжар. Неговата малка книжарница е била в центъра на Белоградчик. Част от книгите, продавани в нея, са на неговия по-голям брат – Георги Савчев, първият български писател написал роман за Христо Ботев, преиздаден за трети път през 2012 година.

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/1526457_461595893962354_2012587920_n.jpg

Георги Савчев (1883-1949)

https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/1511724_461380097317267_1905405070_n.jpg

Първото издание

https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/1525512_461380957317181_899773238_n.jpg

Последното трето издание

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1551633_461595453962398_1922302626_n.jpg

“Пътеводител на Белоградчик” от другия брат – Никола Савчев (четете журнален вариант на тази книга тук – http://www.venets.org/getfile.php?id=102 )

https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1555452_810122692337731_1256402885_n.jpg

В 15-и пехотен Ломски полк (credit: E. Savcheva)

Трифон Савчев като войник в 15-и пехотен Ломски полк е взел участие във войните за национално освобождение и обединение. Семейството е запазило неговите спомени за Балканската война. Сега неговият внук Румен Савчев от София издава тези спомени като книга – всяка ръкописна страница е представена като факсимиле към разчетения текст. Г-н Румен Савчев ми подари тази книга и настоящето съобщение в нашия Клуб на приятелите на Белоградчик се появява благодарение на неговото съдействие. Аз ще подготвя отзив за „Венец“ за книгата на дедо Трифон Савчев, но още сега мога да кажа, че това е забележителна книга, в която достоверно и без обичайния патос е показано грозното лице на войната, видяно не през очите на военачалника, а през очите на войника, изтърпял ужасите и трудностите на войната, усетил страха и оценил проявения героизъм в изпълнение на отечествения дълг.

https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1535631_810122339004433_1621023620_n.png

Ето как започва разказа на Трифон Савчев:

https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/526847_810123269004340_670501583_n.png

МОБИЛИЗАЦИЯТА

Долни Лом, 26/IX.1912 г.

На 17 септември, в 4 часа сл. пл., внезапно и ненадейно заби барабана за обща мобилизация. Всички в един миг почувствахме ужаса и последствията в  предстоящата война, неизбежна с турците. Времето бе дъждовно, мъгливо и намусено, като че ли самата природа беше против хората, които искат да създадат бъдещи нещастия. Всички започнаха да описват предстоящата ни война в лоши и ужасни краски; жените започнаха да плачат и се молят богу, други тичаха насам – нататък да се приготовляват, понеже всички мислехме, че още утре ще ни строят и закарат, а други пееха и се радваха, че ще воюваме за Македония – но това бяха малцина, които разсъждавах така, когато болшинството чувстваше един вътрешен страх и безпокойство в предстоящите трудности и лишения. През нощта военната музика, заедно с още няколко патриоти пийнали си, направиха шествие из главната улица свирейки „Шуми Марица” и „Цвете Невен” марш, пригласяйки от време на време от акомпаньорите си с „Ура!” Свиренето и виканицата през тази нощ придаваха още печален и тъжен вид на тази картина. Всеки в душата си чувстваше скрита скръб, но все пак на всеки му се искаше да вземе участие за да се притече на помощ на този измъчен зад Рила и Родопите народ, това именно чувство караше човека да си жертва даже и живота.

На другия ден осъмнахме в безпокойство, като започнахме да се приготовляваме, а мама постоянно шеташе насам-натам, шиеше, кърпеше едно друго каквото е необходимо за да изпрати четирима сина на бойното поле. Тя от жал и мъка не знаеше какво да прави, а само плачеше и ронеше горещи сълзи. Горката, тя е едничката, която най-много е почувствала предстоящата ни раздяла. Тъй прекарахме цели шест дена в приготовления и безпокойства, докато най-после ни казаха, че на утрешно число 25-того, заминаваме с маршрут към гр. Враца. Изпървом, аз бях в 29 рота строеви с пушка и 150 патрони, които ни дадоха да носим, но при тръгването ме смениха и ме назначиха артелчик при кухнята на Командира на полка. Преди да тръгнем, а това беше в неделя, направихме молебен и след него с топовни гърмежи известиха тръгването ни.

Изпращането бе трагично: цял град от малко до най-старо се беше стекло, всеки си изпращаше своя баща, съпруг, вуйчо, чичо, роднина, приятели и познати, букети, венци от цветя се сипеха от всички страни и всички със сълзи на очите си тъжно и печално се разделихме. Човек в това време е като опиянен и не може нито дума да каже утешително, гласът му се спира в гърлото, сълзи нахлуват в очите му и той заминава всичко, най- милото си, най-любящото си и чак когато всичко отминава започва всичко да му идва едно подир друго като на сън. Наредени така: ротите една след друга, дружина след дружина, а зад тях кола, коне с патрони и храна със стотици, вървяхме монотонно из Ломското дефиле, което извиваше като някоя планинска река. Тъкмо не изминали още 500 крачки от капията и един нещастник – войник се простря на земята като започна да се гърчи и мъчи едва дишаше. Започнаха да го псуват и ритат за да стане, но той беше вече в безсъзнание – горкият страдал от болестта „епилепсия”, той е първият войник който изпита тежестта на войната още от първата крачка. Още от тука видяхме как нищожно се цени човека и какво нищожество представлява той от себе си. Най-сетне трябваше да мине и Командирът на полка за да го изпсува и след като се увери, че действително е болен, разпореди се за да го закарат в лазарета. А върволицата от хора, коне и кола, която представлявахме се отдалечавахме все повече и повече от милия ни край. …

https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/t1/1013307_461603527294924_1254867147_n.jpg

==============================

Sofia, 21 January 2014

© B.V. Toshev