ЕЖЕДНЕВЕН ИЛЮСТРОВАН ЛИСТ „БЕЛОГРАДЧИК

DAILY ILLUSTRATED EDITION “BELOGRADCHIK”

IN PURSUIT OF EXCELLENCE IN LOCAL HISTORY:  COLLECTING, PRESERVING, DISSEMINATING 

No. 2473, 30 January 2014 (since 2005)

=============================

MILITARY HISTORY OF BELOGRADCHIK

ЩАБЪТ НА 5-А ПЕХОТНА ДУНАВСКА ДИВИЗИЯ В БЕЛОГРАДЧИК

Във всички войни на Третото българско царство (1878-1946) Белоградчик е играл важна роля. Оттук е започнала за България Първата световна война. Няколко години по-рано, в 1913 г., от Главната квартира е получена в Първа армия следната заповед (откъс):

„Първа армия постепенно да се оттегли на старата граница, като остави силни отбранителни отряди на прохода Св. Никола, Салаш, Връшка чука, а събере ядрото си в Белоградчик. При отстъплението, ако можете, разрушете сериозно железопътното съобщение Зайчар – Княжевац. Необходимо е да се събере поне една ваша здрава бригада в Белоградчик, за да я имаме на разположение, в случай че стане нужда да се превезе по железницата на друго място. Донасайте по-често за положението у вас. Подържайте духа на войските, защото те с трета и пета армии сравнително остават пресни, на които ще се опре отечеството в случай на нещастие“.

С Междусъюзническата война положението на България е критично. На Белоградчик е отредена важна роля, която в крайна сметка не е изпълнена, защото през юли 1913 г. след тежки сражения градът е превзет от сърбите.

 А в навечерието на Междусъюзническата война Щабът на 5-а пехотна Дунавска дивизия е в Белоградчик.

https://fbcdn-sphotos-g-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash3/t1/1010612_466081366847140_567680757_n.jpg

Ето Щабът на дивизията пред бирария „Грозд“ в града – началникът на дивизията (вляво) ген.-майор Павел Христов (1859-1921), началник-шаба на дивизията полковник Костантин Каварналиев (1866-1913) (вдясно), а останалите офицери (от ляво на дясно) са: подполковник Нягул Мръчков, дивизионен интендант, капитан Иван Йонков, дивизионен инженер и санитарен подполковник д-р Атанас Петров, дивизионен лекар.

https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1044706_466081576847119_591809869_n.png

Ген.-майор Павел Христов като началник на 5-а пехотна Дунавска дивизия (2-ри пехотен Искърски полк, 5-и пехотен Дунавски полк, 18-и пехотен Етърски полк, 20-и пехотен Добруджански полк, 45-и пехотен Чегански полк, 46-и пехотен Добрички полк, 5-а пионерна дружина, 1-ви с.с. артилерийски полк, 1-ви не с.с. артилерийски полк)

„Интернационалната бирария“ отдавна е затворена, но днес, след 100 години, тази сграда още съществува. Вижте я:

https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/t1/1780915_466099890178621_1182179353_n.jpg

Имаме още една снимка на подполковник Каварналиев от времето, когато е бил командир на 15-и пехотен Ломски полк в Белоградчик. Негова е заслугата за построяването на летния лагер на полка.

https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/1794682_466083703513573_1373521848_n.jpg

(on courtesy of G.S. Dimitrov)

По време на Междусъюзническата война полковник Каварналиев е получил ново назначение – командир на 3-а бригада на 3-а пехотна Балканска дивизия. Загинал е в бой при Дойран на 22 юни 1913 г. В негова памет българската войска е издигнала голям паметник, взривен и после поруган от противника през 1966 г. и 2000 г.

 https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/t1/1601373_466086316846645_1550011666_n.png

Ето как е протекло това сражение. Полковник Каварналиев е имал на разположение само два полка – 32-и и 42-и пехотни полкове – общо около 3000 души. Гръцките сили са възлизали на 42 000 души. Боят е започнал на 18 юни. На третия ден положението е станало критично – полковник Каварналиев е напуснал командния бункер и с пушка в ръка е повел войниците си в атака. Настъплението на гърците е спряно и те вече не са подновили опита си да влязат в България. В този бой командирът на бригадата е бил ранен в крака. Каварналиев е сметнал, че раната не е тежка и не е напуснал бойното поле – няколко часа по-късно той е починал от загуба на кръв, защото се е оказало, че при раняването е била засегната важна артерия.Загубата е голяма, защото полковник Каварналиев е между най-подготвените български офицери – завършил военна академия в Белгия и после е специализирал в Италия.

При вестта за героичната смърт на полковник Каварналиев, произведен посмъртно в генералски чин, Белоградчик е потънал в скръб, защото, както пише Киро Панов, „[той]  със своя благ характер и добра душа е оставил неизличими спомени сред гражданството, офицерското тяло и войниците. Затова общинските власти са взели решение за преименуването на м. Прокина – полевият лагер на 15-и пехотен Ломски полк в “Каварналиева котловина”.

 

За жалост и този знак на памет в Белоградчик (Лагера и Стрелбището) днес е напълно заличен, поради неразумно и ненужно залесяване, превърнало местността в непроходим гъсталак.

 

 https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1/1531733_798909520125715_1969199837_n.jpg

=================================

Sofia, 30 January 2014

© B.V. Toshev